Реторичният заряд на личните имена

Христофор Митиленски е византийски професионален светски поет, живял в началото на ХI век. Ползвал се е с високо социално положение заради ерудицията и поетичното си майсторство. Сред творбите му дори съществува, макар и частично запазен, стихотворен „репортаж“ за конни надбягвания, чрез който той предава вълнуващото събитие на приятели и други почитатели на спорта. В случая вниманието ни привлича поетичният му календарен цикъл от дванайсетосрични двустишия, посветени на православни светци. В него средновековният поет използва много реторични фигури, основани на личните имена на светците. За някои от тях не се знае почти нищо, освен името и жертвата за вярата, и тук умелият майстор на словото залага на многопластовите асоциации, значения и внушения на личните имена, за да направи образите им ярки и запомнящи се. 

Календарът на Христофор Митиленски е познат в два южнославянски превода от ХIV век. Единият се свързва с Търновската книжовна школа, а другият се приема, че е сръбски. 

Как двамата преводачи се справят с предаването на играта на звук, смисъл и асоциации в оригинала, достигат ли до поетичните висоти на умелия гръцки стихотворец с възможностите на своя старобългарски славянски език – за това разказва д-р Екатерина Дикова, гл.ас. в Института за балканистика с център по тракология при БАН.