Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Модернизмът или модернизмите ни

Иван Абрашев - „Без заглавие“; Сирак Скитник - „Замък“; Жорж Папазов – „Портрет на Гео Милев“
Снимка: архив галерия „Структура“

Да се говори за български модернизъм вече се превърна в общо място, особено след 1989 г., когато постулатите на социалистическия реализъм бях взривени, осмени, снети. Само че – когато нещо се превърне в общо място, появява се опасността говоренето за него да стане клиширано, повърхностно, банализирано.

Слава богу, има достатъчно български изследователи, които успяват да прескочат тази опасност и да говорят за българския модернизъм по един увлекателен, разбиращ и въздействащ начин. Прочее, може би тук се помества много важният въпрос: български модернизъм или български модернизми? Един и същ ли е той? Или в различните си представители се различава? Еднакъв ли е Кирил Кръстев на Сирак Скитник? И Гео Милев на Константин Гълъбов?

И още: е ли българският модернизъм в синхрон с модернизмите в други страни – Франция, Германия, Италия, Русия? Или пък има свои, специфично български черти? И защо – както пита проф. Светлозар Игов – в България няма сюрреализъм, докато в тогавашното Кралство Югославия има и то изявен и влиятелен?

Много въпроси, на които се опитват да дадат отговор изследователите на българския (и не само на българския) модернизъм Елка Димитрова, Иван Христов и Бойко Ламбовски в „Премълчаната история“.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

На кого пречи споделената градина за Дружба

Ако четете проекти и визии за развитието на София, сигурно ще попаднете на идеята за развитие на градското градинарство. Градското градинарство е утвърден, полезен за обществото и градската среда модел, който се прилага в цяла Европа. Облагородяването на пустеещи кътчета в града и превръщането им в градина създава среда, в която всеки е приет..

публикувано на 27.11.21 в 08:20

Подривният чар на свободното време

Милионерите на време измерват благосъстоянието си не толкова във финансов план, колкото във времето, свободно от работа. Терминът за първи път се използва от журналистката Ниланджана Рой, която в статия за „Файненшъл Таймс“ през 2016 пише: „Да си заможен, носи спокойствие и сигурност в живота, но ми се иска да се научим да ценим свободното си време..

публикувано на 26.11.21 в 08:45

Излезе книгата „Българските азбуки“

Научната истина за предглаголическата писмена култура по нашите земи, за създаването на глаголицата и кирилицата и българската принадлежност на първия славянски писмен език, за култа към светите Кирил и Методий в православния и католическия свят и решаващата роля на българската държава за съхраняването и развитието на делото им, предадена в ясен,..

публикувано на 26.11.21 в 08:20

Личните имена като знак за културна идентичност

Личното име е „етикетът“, който носим цял живот и с който се обозначаваме пред останалите. Имената, които избираме за децата си, са резултат и свидетелство за родовата и националната ни принадлежност, религията, обществените норми и личните ни предпочитания. Кой от тези фактори преобладава в избора на благоевградчани в началото на ХХI век,..

публикувано на 25.11.21 в 12:56

Историци и „историци“

Историята в последно време се превърна културно пространство, в което се разгарят всякакви битки – интелектуални, академични, националистически, политически даже. Все едно сме преки свидетели на казаното от Джордж Оруел в „1984“: „Който владее миналото, владее бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“. Сраженията за миналото са сражения за..

публикувано на 24.11.21 в 17:05