Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка! Сега ще ви водя в манастир в селцето Уде, район Самцхе-Джавахети. На входа на църквата „Успение Богородично“ ни посреща послушницата Екатерина. На 29 години е, но изглежда много по-млада. В погледа ѝ свети непонятна за нас отдаденост. Сградата е разрушавана и достроявана, но основите ѝ са на повече от 15 века. И също както нашите храмове е имала десетки превъплъщения – от грузинска обител, през джамия и католическа църква до склад за зарзават и лазарет по съветско време.
Екатерина обаче ни показва камък почти до пода, в който са издялани букви от старинна грузинска азбука Мхедрули – нещо като нашата глаголица. Неотдавна монахините измили бялата боя, с която били покрити колоните и изскочили още надписи.
Фреските в манастира са съвсем нови, въпреки древния му произход. Старите били заличени през годините, а сегашните са плод на истинско чудо. Дошъл непознат руснак в църквата, изслушал страдалната ѝ история и запитал защо няма икони по стените. След това помолил да му изпратят проекто-бюджет и банковата сметка на обителта. Монахините изпълнили заръката без особена надежда, но какво било изумлението им, когато след броени дни получили нужната сума до последната лара – така се нарича грузинската парична единица.
Послушницата с неуверения си английски разказва легендата за Светицата Кетеван, изключително почитана в Грузия. Тя била царица от рода Багратиони и след кончината на съпруга си се отдала на строеж на манастири, храмове и болници.
Персийският владетел шах Абас Първи взел сина на Кетеван за заложник, но след като видял колко непоколебим е в християнската си вяра, го освободил. За да спаси земите си, царицата отишла при персиеца с богати дарове, обаче той я хвърлил в затвора. Десет години я изтезавал и увещавал, че ако приеме исляма, ще я направи царица на Персия.
След като не успял да я пречупи, я изгорил на клада. Парчета от тялото ѝ се разпръснали и разпръсквали необяснима светлина.
Португалски монаси ги събрали и ги крили в продължение на три години. После ги положили в католически храм в индийския щат Гоа, но част от мощите били дадени на сина ѝ цар Таймураз Първи. После били отнесени в Рим. По същото време Грузинската православна църква обявила Кетеван за светица и великомъченица. Нейният празник е на 13 септември.
През 2013 г. бил извършен ДНК анализ на мощите. Данните показали хронологично съвпадение, както и това, че частиците принадлежат на човек с грузински произход.
Той носи името на Света Нино, въвела християнството по тези земи. Легендата разказва, че тя е родена в Кападокия около 280 година Сл. Хр. Баща ѝ бил роднина на Свети Георги Победоносец, а майка ѝ – сестра на Йерусалимския патриарх. Родителите ѝ, набожни християни, раздали богатството си на бедните и се отдали на Бога. 12-годишната Нино била поверена на възрастна монахиня, която я въвежда в мъдростта на православието.
Впечатлителното момиче научава, че Хитонът Господен е занесен в земите, където днес се намира Грузия и получава благословията на патриарха да замине за страната, наричана Иверия. Богородица ѝ се явява със заръката да покръсти езичниците там.
Девойката била обзета от съмнения дали ще успее да се справи с такава трудна задача, но Майката Божия ѝ дала кръст от сплетени лозови пръчки и казала „Вземи го, отиди в Иверия и проповядвай там благата вест от евангелията на Исус Христос и ще получиш благоволение пред Господа. Аз ще ти бъда щит срещу всички видими и невидими врагове. Със силата на този кръст ти ще издигнеш спасителното знаме на вярата в Моя възлюбен Син и Господ“.
Събуждайки се, Нино действително държала кръст от сплетени лозови пръчки в ръцете си. Освен това, Нино била надарена и със способността да лекува с молитва и със силата на своята вяра.
Подслонена от царския градинар, тя измолва рожба за бездетната му жена. Слухът за целебната ѝ сила достига до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви Св. Нино успява да ѝ върне здравето, което кара царицата Нана да отхвърли езичеството и да се покръсти. До кончината си светицата извършва безброй чудеса, покръства и излекува хиляди. Мощите ѝ се намират в женския манастир Св. Георги (в Бодбе), изграден през IX век в Кахетия, най-източната област на Грузия.
Легендите са красиви обаче, за да съществува манастирът, трябва много усърдие. Две сестри и две послушници са превърнали обителта в доходоносна фирма с разнообразна дейност.
В огромен басейн на двора подскачат цветни шарани. В парника горещината е почти тропическа, а в помещенията за сушене на месо – хигиената е лабораторна. Човек може да си купи нещо като пастърма от свинско, телешко, пилешко и гъше, която се топи в устата. В огромната пещ благоухаят пити и хлябове тип лаваш, а виното им е получило златен медал на не едно изложение.
Сирената и пухкавото масло също си ги бива. Най-поразително обаче е заниманието да отглеждат охлюви и да ги затварят в буркани с растително масло. Освен, че ги сервират на трапезата, те изнасят подбрани количества за Франция. Че къде ги събират тези охлюви, попитах се аз. Отговорът ме изуми – гледаме ги във ферма. Под безкрайни найлонови покриви широколисти бурени разперват чадъри над дървени скари. Компютър поддържа почвата влажна, а по дървото се разхождат стотици охлюви, готови за френските гастрономи.
Въпреки усилния труд монахините не забравят, че са Божи невести. Специално за гостите игуменка и послушница запяха с ангелски гласове.
Снимки и видео: Магдалена Гигова
Да осигур ят смислени занимания в безопасна среда на децата през дългата лятна ваканция е изпитание за много български семейства. Класиката "при баба и дядо на село" вече не е така масова по обективни причини, а и баба и дядо много трудно се конкурират с примамливите екрани на мобилните устройства. За щастие има институции, които предлагат..
Неотдавна в галерия "Мисията" на Държавния културен институт към министъра на външните работи бе представена една прелюбопитна книга "Йордания с велосипед. Моето лично пътуване". Нора Михайлова, съпруга на бившия ни посланик в Хашемитското кралство Димитър Михайлов, чиито мандат там беше от 2019 до 2023 година. Четивото съдържа 24 репортажа..
В този епизод ще чуете: • какво е Антарктида, какви емоции предизвиква досега с ледения континент, каква е цената на мечтата – проф. Христо Пимпирев; • какво е усещането и емоцията при първото стъпване на ледения континент – за хидробиологът доц. Любомир Кедендеров от Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски“, който открива множество видове риби,..
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 24 юли 1901 г. е роден един от най-забележителните творци в българската култура – художникът Илия Бешков. Художник, но и майстор на словото, и музикант, и философ; един от българите с най-разностранни таланти, както пише за него Иво Милев в своята биография за него. Аз бих добавил: мъдрец, но наивен мъдрец, тъй като дълго време отдава на..
Много от нас са чували и посещавали рибарското селище Ченгене скеле до Бургас – едно живописно място, което привлича със своето очарование и..
Между 1 и 31 август тази година за петнадесети път в делничните дни от 9 до 18 часа ателиетата на Националната художествена Академия ще съберат децата и..
Дамян Думанов и Боян Кривошиев са двама млади автори, които следват фотография във Виена и в София. Те представиха свои фотокниги в лимитиран тираж в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg