Митко Новков е директор на програма “Христо Ботев“ на БНР, журналист, критик и наблюдател с десетилетен опит в най-утвърдените издания за култура в България. Той е завършил психология и философия в Софийски университет, носител е на няколко национални награди, между които “Паница“ за медиен анализ през 2003 г. и “Христо Г. Данов“ за представяне на българската литература през 2016 г. Автор е на осем книги с литературна и медийна критика и есета за художници и картини. Пише и за едни от най-реномираните артиздания. Доктор е на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Климент Охридски“ и преподавател по “Радио и телевизионна журналистика“ в Нов български университет. Мнозина го познават като автор и водещ на предаването “Премълчаната история“ по програма “Христо Ботев“. От 2017 г. Митко Новков е ръководител на Радиотеатъра, като отговорен драматург на екип “Драматургични форми“.
За лъкатушенията по пътя до писането и радиожурналитиката разказва Митко Новков – главен герой в “Нашият ден.
"Търсил съм си много мястото. Преподавам съм психология, философия, история в училище. Хубаво е да се преподава логика, не знам дали се преподава в момента в училище. Ако влезем във Фейсбук, виждаме, че има хора, на които се губят елементарните връзки и нишки на мислене. Логиката дава онези формални правила, през които да направиш едно умозаключение."
През политиката
"Политиката има едно нещо, което трудно се преглъща – трябва да се здрависваш, да правиш мили очи, да си говорите, комуникирате. Правиш добро поведение с хора, които иначе не просто ще подминеш, обръщайки глава, но понякога можеш и да плюеш върху тях.
Освен това политиката е много тежка работа. Обикаляхме по Бургаска околия като гламави. Бях много млад тогава – 1989 г. съм бил на 28 години – жена ми е треперила дали ще се приберем или не. Прибирахме се след 3-4 часа след полунощ, движихме се с една раздрънкана кола по различни малки населени места. Правихме структури на СДС. Така се градят структури на партия."
Критиката
"Работех в едно училище в Бургас. Започнах да пиша политически статии в “Черноморски фар“ още от 1989 г. Имаше един бургаски писател – Атанас Радойнов, и той беше публикувал едни текст в “Култура“. Беше взел цял наръч вестници, даваше автографи и обясняваше, че не всеки може да бъде публикуван в “Култура“. Тогава ме задяна амбицарската жилка. Имаше спор между Калин Янакиев и Георги Лозанов – реших да се намеся и написах едни текст “Светци и шутове“. Оказа се, че ми се отдава. Психологията много помага, защото във всеки текст, дори и най-академичния, прозира личността на автора."
На територията на изреченото слово
"В момента – тук и сега – изговореното е много по-въздействащо. Когато говориш по микрофона на радиото, когато говориш на митинг, случвало ми се е в началото много пъти да говоря на митинги и знам как съм наелектризирал хората, които бяха хиляди.
Писаното остава – то е по-трайно. Изговореното слово е по-интензивно в момента, в който се чува, неговото въздействие е като на буря – внезапна, удряща те мигом и отнасяща те, писаното слово се просмуква като влага. Изреченото повече въздейства на емоциите, а писаното повече на разума."
Писането – защо?
"Ако мислиш, че неща като писането, рисуването, музиката ще ти донесат слава и пари – кауза пердута. Правиш го, защото, ако не го направиш, ще се взривиш, ще гръмнеш, просто ще полудееш!
В един момент, когато си изпитал това чувство, че ако не го напишеш и нарисуваш, ще се взривиш, ще се разлетиш на хиляди парченца, пък после постепенно става и занаят, и хората те търсят като майстор."
На кого е кръстен Митко Новков и защо? Откъде идва фамилията му, както и повече за пътя до писаното и изреченото слово, можете да чуете от разговора в звуковия файл.
Книгата на Надежда Радулова "Палимпсести в литературния модернизъм. Хилда Дулитъл, Джийн Рис, Марина Цветаева" беше представена снощи в зала 1 на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя излиза с 20-годишно забавяне, но както сподели проф. Миглена Николчина, текстът не е загубил от силата си. Изданието беше представено от Васил..
Магията е заложена вътре в нас, благодарение на приказките и историите, с които изучаваме света като деца. Всеки път, когато се впуснем в подобно приключение, ние развиваме въображението си. Така разширяваме себе си и се чувстваме изпълнени и вдъхновени. На този принцип Ангел Георгиев създава късометражната комедия, съчетана с вълшебства, "Бандата..
На 26 април от 18.30 часа в новото пространство за събития "Светофар" в София ще се състои премиерата на поетичната книга "Кой те обича" от Каръл Ан Дъфи. За поезията на британската поетеса, поет лауреат на Обединеното кралство (2009-2019 г.), ще говорят издателят и преводач на книгата Калоян Игнатовски , Надежда Радулова и Мария П. Василева...
Скандалната навремето пиеса на Иван Теофилов "Поетът и планината" (1963) излиза за първи път като текст 60 години по-късно, като в книгата освен пиесата е отразена и нейната история. Публикувани са отзиви, рецензии и цялата съпътстваща разгромяваща театралнокритическа рецепция, както и спомени на създателите на спектакъла с режисьор Леон Даниел...
Движенческата лаборатория "Ход" е пространство, ръководено от Цвета Дойчева. В нея се провеждат работилници, посветени на танца и движението. Сега там тече цикъл лекции на Николай Колев, които преминават по-скоро като разговори на тема "Тялото в киното". "Еросът и порастването – филми с инициация" беше темата на първата лекция. Сега предстои втората..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg