Митко Новков е директор на програма “Христо Ботев“ на БНР, журналист, критик и наблюдател с десетилетен опит в най-утвърдените издания за култура в България. Той е завършил психология и философия в Софийски университет, носител е на няколко национални награди, между които “Паница“ за медиен анализ през 2003 г. и “Христо Г. Данов“ за представяне на българската литература през 2016 г. Автор е на осем книги с литературна и медийна критика и есета за художници и картини. Пише и за едни от най-реномираните артиздания. Доктор е на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Климент Охридски“ и преподавател по “Радио и телевизионна журналистика“ в Нов български университет. Мнозина го познават като автор и водещ на предаването “Премълчаната история“ по програма “Христо Ботев“. От 2017 г. Митко Новков е ръководител на Радиотеатъра, като отговорен драматург на екип “Драматургични форми“.
За лъкатушенията по пътя до писането и радиожурналитиката разказва Митко Новков – главен герой в “Нашият ден.
"Търсил съм си много мястото. Преподавам съм психология, философия, история в училище. Хубаво е да се преподава логика, не знам дали се преподава в момента в училище. Ако влезем във Фейсбук, виждаме, че има хора, на които се губят елементарните връзки и нишки на мислене. Логиката дава онези формални правила, през които да направиш едно умозаключение."
През политиката
"Политиката има едно нещо, което трудно се преглъща – трябва да се здрависваш, да правиш мили очи, да си говорите, комуникирате. Правиш добро поведение с хора, които иначе не просто ще подминеш, обръщайки глава, но понякога можеш и да плюеш върху тях.
Освен това политиката е много тежка работа. Обикаляхме по Бургаска околия като гламави. Бях много млад тогава – 1989 г. съм бил на 28 години – жена ми е треперила дали ще се приберем или не. Прибирахме се след 3-4 часа след полунощ, движихме се с една раздрънкана кола по различни малки населени места. Правихме структури на СДС. Така се градят структури на партия."
Критиката
"Работех в едно училище в Бургас. Започнах да пиша политически статии в “Черноморски фар“ още от 1989 г. Имаше един бургаски писател – Атанас Радойнов, и той беше публикувал едни текст в “Култура“. Беше взел цял наръч вестници, даваше автографи и обясняваше, че не всеки може да бъде публикуван в “Култура“. Тогава ме задяна амбицарската жилка. Имаше спор между Калин Янакиев и Георги Лозанов – реших да се намеся и написах едни текст “Светци и шутове“. Оказа се, че ми се отдава. Психологията много помага, защото във всеки текст, дори и най-академичния, прозира личността на автора."
На територията на изреченото слово
"В момента – тук и сега – изговореното е много по-въздействащо. Когато говориш по микрофона на радиото, когато говориш на митинг, случвало ми се е в началото много пъти да говоря на митинги и знам как съм наелектризирал хората, които бяха хиляди.
Писаното остава – то е по-трайно. Изговореното слово е по-интензивно в момента, в който се чува, неговото въздействие е като на буря – внезапна, удряща те мигом и отнасяща те, писаното слово се просмуква като влага. Изреченото повече въздейства на емоциите, а писаното повече на разума."
Писането – защо?
"Ако мислиш, че неща като писането, рисуването, музиката ще ти донесат слава и пари – кауза пердута. Правиш го, защото, ако не го направиш, ще се взривиш, ще гръмнеш, просто ще полудееш!
В един момент, когато си изпитал това чувство, че ако не го напишеш и нарисуваш, ще се взривиш, ще се разлетиш на хиляди парченца, пък после постепенно става и занаят, и хората те търсят като майстор."
На кого е кръстен Митко Новков и защо? Откъде идва фамилията му, както и повече за пътя до писаното и изреченото слово, можете да чуете от разговора в звуковия файл.
"Фалшификациите съпътстват цялата история на човечеството, мотивите са много и различни и няма нищо ново под слънцето" – казва Иглика Мишкова, куратор от българска страна на изложбата "Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите", която може да се разгледа в Етнографския музей в София. Тя е дело на Дома на европейската история, музеят..
Днес (17 юли) е Световният ден на емотиконите и емоджитата – средства, с които допълваме писменото си общуване в интернет, за да компенсираме поне частично дефицита в комуникацията, породен от липсата на гласа и физическия ни образ. Човек би сметнал, че емоджи, както и емотикон, е дума, свързана с емоции, но всъщност не е така – японска е и..
"От 80-те години на миналия век, когато започнах мемоарите си, до днес са изтекли четири десетилетия, в които се опитвам да побера шест. С всяко от тях растеше и възможността което е било , да бъде казано както е било – нещо, от което се боим. Позволих си да го направя както предците ни, които наистина са били свободни хора и в свободно, и в..
В разгара на лятната програма за изкуство в града "Девет слона", която продължава до 21 юли в София, в "Нашият ден" разговаряме с нейния куратор Виктория Драганова от пространството Swimming Pool. Английският израз "слонът в стаята" се отнася до онези очевидни неща, за които не говорим – такова е може би изкуството в градска среда. Ето как..
Съюзът на българските писатели връчи националната литературна награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" за 2024 г. на Боян Ангелов. Дни преди рождения ден на поета Георги Джагаров – 14 юли, в писателския клуб "Парнас" се проведе официална церемония за 21-ви път. Началото на тази традиция бе поставено през 2004 г., когато за първи носител на..
Ретроспективната изложба на Бистра Льошевалие представя за първи път у нас в цялост изкуството на авторката. Творбите на художничката са изградени..
За пета поредна година Sofia Summer Fest отваря вратите си в Южния парк II, за да посрещне всички почитатели на културните събития под открито небе в..
Центърът за съвременна диагностика и лечение туморите на простатната жлеза към УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ" с ръководител акад. д-р Чавдар Славов, е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg