Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Един проект, посветен на смъртта като продължение на живота

"Сълзи без тъга" в галерия „Структура“

Валентина Шарра: Не съществува общо време, валидно за всички

Проектът на Валентина Шарра "Сълзи без тъга", създаден специално за галерия „Структура“, е посветен на смъртта като продължение на живота. Този странен проект отива в различни посоки и изследва един проблем от различни ъгли, а може би ни помага да се страхуваме по-малко от смъртта. Неудовлетворена от нейното отричане, неприемане и неразбиране, авторката се опитва да възстанови връзката между отделните елементи на космическия цикъл, такава каквато е съществувала още в древните култури.

Шарра базира изследването си на исторически позовавания, които доказват мъдростта по отношение на възприемането на смъртта. Изградените системи от вярвания и ритуали подпомагат процеса на дълбоко и спокойно проникване в смисъла на съществуването на земята и пътешествието на душата отвъд границите на телесното.

В днешно време жизненото дихание, психе, е загубило водещата си роля да съживява грубата материя. Духовният принцип е отстъпил място на тялото като поддържащо живота, а душата е само негов гост. Смъртта се отнася единствено до машината-тяло и неговото счупване.

Разкъсаната връзка душа-тяло не само превръща приемането на края в невъзможна мисия, но и се отразява върху живота на земята, подчинен единствено на нагоните на тялото. Валентина Шарра е убедена, че за да променим това и да „вдъхнем живот“ на съвременната култура, трябва да започнем от точката, от която няма връщане назад – смъртта.

В изложбата са представени: надгробия (нова естетическа концепция за западните надгробия и опит за преформулиране на техните канони чрез концепцията за „окачената скулптура“, като елемент между живота и смъртта), домашни олтари (съживяване на практиката на притежаване в дома на символични обекти, като места за съхраняване на молитви), машина на времето (показваща непрекъснатия цикъл между живота и смъртта) и книга-игра (написана от Валентина Шарра и придружена от графики, създадени от Виктория Стайкова по авторските първоначални рисунки към проекта; направена като сложен обект, книгата олицетворява вярванията на Шарра, че играта е ключов елемент в приемането на концепцията за смъртта).

Художничката акцентира върху смисъла и красотата на загубените ритуали, празнуващи смъртта. Дългият път към отвъдното е важен, като част от дихотомията минало-бъдеще и в противовес на днешния презентизъм, според който не съществува нищо друго освен Тук и Сега. Обектите на Валентина Шарра са произведения на изкуството, но могат да имат и утилитарен характер – да се използват във всекидневието като част от разбирането ѝ за взаимосвързаността на процесите.

Изложбата "Сълзи без тъга" може да бъде видяна от 5 ноември до 4 декември 2021 г. в галерия "Структура"

Снимки – галерия „Структура“

Чуйте повече от звуковия файл.

Валентина Шарра е родена през 1983 г. в Рим. След магистърска степен по право и множество специализирани курсове по фотография тя получава дипломата си с отличие през 2013 г. в Академията за изящни изкуства в Рим с дипломна работа на тема „Les espaces en friches“ („Пустеещи земи в градското пространство“), написана по време на програмата за обучение във Villa Arson, Ecole nationale supérieure d’art в Ница, Франция. Понастоящем живее и работи в София, където през 2018 г. завършва магистърска степен по скулптура в Националната художествена академия.

Нейните творби са интервенции на място, които преминават от фотография към инсталация, от скулптура към звук; някои от тях са постоянни творби в публични пространства или в природни обекти, включително “Acqua Non Potabile”, пластмасов фонтан за конкретно място, поръчан от Българския фонд за жените за Европейска столица на културата Пловдив 2019; „Пътеката на трептящите камъни“, наземно художествено произведение в скалите край Струпаница, Луковит; “Vita” в Националния парк Мурджия, Италия; “Entre terre et ciel”, постоянна инсталация на входа на болница Арше в Ница, Франция.

От 2016 г. насам тя провежда специфично изследване за каменната скулптура, при което начинът на действие не е насочен към оформяне-лепене-придаване на форма на камъка, а фокусът е върху израстването-изграждането или трансфигурирането на потенциала на самия камък. Скулптурите й са пряко следствие от първоначалната форма или от геоложкия строеж на камъните. Всеки камък е избран заради способността му да внушава и заради способността му да се превръща.

През 2019 и 2018 г. Валентина Шарра е подкрепена от Програмата за подкрепа на наградата „Гауденц Б. Руф“. През 2020 г. получава стипендия в Akademie Schloss Solitude, Щутгарт в рамките на Източноевропейската програма за обмен.

Работи в областта на фотографията, инсталацията, скулптурата и звука. Много често работите ѝ са намеси в конкретно място. От 2016 се занимава главно със скулптура в камък, но без да го моделира, а като акцентира на потенциала на материала. Работите й са директно следствие от оригиналната форма на камъка. Всеки камък се избира заради собствените му дадености и възможности да се превърне в нещо друго. В момента живее и работи в София.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Изгнание и музика

Дали и как изгнанието се отразява върху творчеството на известни композитори, които са преживели напускането на родината си? На този общ въпрос отговаря книгата "Изгнание и музика" на швейцарския писател, преводач, преподавател в Лозанския университет, философ и културолог Етиен Барилие. Авторът несъмнено е изключително ерудиран, книгата му е..

публикувано на 09.02.25 в 12:25
Станка Калчева и Боян Арсов в постановката

На театър между Ню Йорк и София

Във фокуса на рубриката "Моментна снимка" са сценичните събития  на януарския нюйоркски афиш. Разговорът се съсредоточава върху "Кабаре" – мюзикъл на Джо Мастъроф, Джон Кандър и Фред Еб. Постановката на Ребека Фрекнал в нюйоркския The August Wilson Theatre , трансформиран до неузнаваемост, върви под заглавието "Кабаре в клуба Кит Кат"...

публикувано на 09.02.25 в 08:15
Владимир Молев

Литературният превод като имитиращ продукт

"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния отпечатък, който преводачът оставя в текста, и останалите добре познати ни ябълки на раздора в караниците около превода, като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е..

публикувано на 08.02.25 в 12:45
Проф. д-р Минка Златева

Проф. Минка Златева представя "Ретроспекции към публичната комуникация"

"Ретроспекции към публичната комуникация" – проф. Минка Златева гостува в "Артефир", за да представи своята книга, посветена на приноса на Факултета по журналистика и масова комуникация в българското висше образование. "След 1989 година промяната в обществения живот наложи промяна и в образованието, и в дисциплините, които преподаваме във..

публикувано на 08.02.25 в 09:30
Уил Кокръл

Книга-разследване на американския журналист и писател Уил Кокръл

Как Еверест – връх първоначално обявен за невъзможен за изкачване, след това принизен до просто самоубийствен, се превръща във възможност, от която хиляди хора могат да се възползват? Отговорът на този въпрос търси американският журналист и писател Уил Кокръл в своята книга " Еверест ООД". Авторът прави над 120 интервюта с професионални..

публикувано на 08.02.25 в 08:05