“Страхът“ като човешка емоция е много необходим. Може би е най-древната и най-движеща емоция. Имаме два нагона, които ни помагат да оцеляваме във времето – този за съхранение на целостта на организма ни и да се размножаваме и да бъдем близки – казва в предаването “Нашият ден“ д-р Младен Пенчев, дм. Той работи като специалист психиатър в Клиниката по психиатрия на УМБАЛ "Александровска" София.
"Първият използва като инструмент емоцията “страх“, а вторият е свързан с “любовта“. Първият ни прави предпазливи и внимателни, а вторият обратното. Страхът е задължително условия за оцеляване и когато е в определени граници, не бива да се притесняваме от това чувство."
Границите
"Страхът се разделя на патологичен и на здрав – чисто човешки страх. Границите се определят от всеки един от нас. Един страх става патологичен тогава, когато реакцията на застрашаващия стимул е несъответна на този стимул."
Пандемията
"От медицинска и психиатрична гледна точка е разбираемо да се страхуваме да не се заразим, да не се разболеем, да не заразим нашите близки. От друга страна, да се страхуваме прекомерно, означава да бъдем блокирани в нашата активност и в това да работим и да обичаме близките си.
Една приемлива рамка на страха от заразяване би била спазване на мерките, които се спускат от здравното ръководство. Тази пандемия няма да е последната, така или иначе ние ще преминем през нея, но трябва да сме подготвени и смирени за нещата, които са извън нашия контрол.
Приемането и оценката на ситуацията е много важна. Но, приемайки я, трябва да се опитаме, слушайки специалистите, да я оценим, възможно най-близко до реалността. Тук е огромната роля на медиите да предоставят информация, която е максимално близка до реалността.
Без да се преекспонират и омекотяват данни. Информацията за нещо страшно или за нещо хубаво помага да направим реална преценка за този стимул.
Маркер за това, че страхът става прекалено голям, е нарушението на нашите ежедневни активности, отвъд изискуемите ограничения заради пандемията."
Чуйте д-р Младен Пенчев в звуковия файл.
Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..
Балчик се гордее с един от най-старите и емблематични морски клубове в България. Създаден през 1946 година, този клуб е първият в страната, който построява собствена сграда през 1965 година и яхтено пристанище през 1985 година. През годините клубът е обучил хиляди младежи и всяка година подготвя около 70-80 души за капитан-лодкари. Природната..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно мнение там и има ли бъдеще опозицията в РФ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, който живее в България и е обявен за международно издирване от..
В деня след като страната ни чества 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски, в "Нашият ден" разговаряме за това как се възпитават младите хора в любов към България и в следване на заветите на Апостола. Мариана Манчева , дългогодишен директор на Средно училище "Васил Левски", Карлово споделя, че всеки ден в родния град на Апостола..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов , комуникационен експерт. Нетрадиционното предложение на ПП/ДБ "Това беше пример за една много добра политическа комуникация – честна и открита, която успя да постигне няколко цели. На..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов ,..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg