Темата за архитектурното наследство предизвиква все по-оживени дебати в България през изминалите няколко години. Към дискусията се присъединяват разнообразни гласове, които не рядко са далеч от утвърдения дискурс на професионалните кръгове. Тази спонтанна мобилизация около споделеното ни наследство е окуражаващ знак за припознаването му като ценност, която изисква колективна грижа. Успешните кампании обаче все още са спорадични, а диалогът между граждани и институции очаква своите добри посредници.
Гражданските инициативи адресират различни аспекти свързани с проблемите на опазването. Най-често дейността им е свързана с отделни монументи, малка част се занимава с архитектурата на специфични периоди, други провокират дискусии на границата между архитектурното и природното наследство, а четвърти днес са прераснали в организации, участващи активно в дебатите за градската среда, включително и на политическо ниво.
В дебатите за опазване днес присъстват две основни страни – граждани и институции, които би трябвало да си партнират и обменят опит, познания и ресурси. В българския контекст обаче, общуването им по-често представлява разгорещена конфронтация, а доста по-рядко диалог. Продуктивният обмен помежду им е не само желателен, но ключов за подобряването на средата, която всички ние обитаваме. Този процес далеч не се ограничава само с културните и естетически аспекти свързани с отделни сгради, а е част от един сериозен дебат за това как използваме съществуващото недвижимо наследство и как го остойностяваме. Защото към стойността му е необходимо да добавим и вложените в създаването му човешки труд, енергия, суровини и отпечатък върху околната среда.
В предаване ще представим четири граждански инициативи от Германия, които работят активно в сферата на опазването на недвижимото културно наследство. Тяхната дейност обхваща активизъм, посредничество между институции и граждани, образователна дейност, дигитални архиви, изследователска работа и други.
Инициативите са в основата на редица кампании за опазването на различни обекти, най-вече от следвоенния период, но са ангажирани и с фундаменталните проблеми на опазването, включително и на законодателно ниво. Сред тях са две дигитални платформи и две съвсем млади организации, основани от студенти.
Редно е да обясним и защо именно се спираме на немските практики. В Германия институциите по опазване и гражданските организации често си взаимодействат на различни нива и подпомагат взаимно работата си. Специалистите в сферата на опазването се реализират не само на държавно ниво, но честа са активисти, които служат като свързващи звена между институции и граждани.
В днешния си вид, гражданските организации в Германия са свързани със събития датиращи от 70-те години на миналия век, когато различни общности се мобилизират в отговор на следвоенния строителен бум. Модернизацията на градовете променя по-драстично градската среда, дори и от самата война. Мотивите за мобилизациите тогава, не са ни чужди и днес – презастрояване, обезличаване на градовете, невъзможен трафик, замърсяване на въздуха, спекулации на пазара на недвижими имоти...
В разговорите ни с представителите на организациите се очертават няколко общи теми на загриженост. Това са опазването на следвоенното наследство, архитектурата и климатичните промени, законодателството и опазването.
С впечатляваща изложба музеят "Дом на хумора и сатирата" в Габрово отбелязва 120-годишнината от рождението на художника Стоян Венев – един от класиците на българското изобразително изкуство. Експозицията включва над 200 живописни платна, карикатури, сатирични рисунки, етюди и акварели, както и прожекция на четири документални филма за личността..
"Цяло лято чаках участието си на Solar Summer. Това бяха най-добрите 6 часа в моя живот. Сега мога да умра като щастлив човек" , така сподели с хилядите си фенове в "Туитър" големият Фед ле Гранд своята изява в афиша на фестивала Solar Summer през 2013 година. Нидерландската мегазвезда показа, че няма предел на настроението, което не може да..
Петима поети, писатели и преводачи – Иванка Могилска, Мирослав Христов, Виолета Радкова, Ангел Игов и Йордан Радичков-внук, споделят литературните си асоциации с Коледните празници. Какво четем по празниците? Остава ли ни повече време за четене? За пазара, който се прицелва в очакванията и надеждите ни, за късите декемврийски дни,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни вечер и Коледа през годините. Бъдни вечер и Коледа в Архивния фонд на БНР Архивите на Българското национално радио пазят духа на празниците, а ние се потопихме в тях, за да усетим..
Предвкусваме празниците с Архивния фонд на БНР, който ни отвежда в различни краища на България, за да разберем как българите са посрещали Бъдни вечер и Коледа през годините. Народната певица Кремена Станчева разказва за коледните традиции в Шопския край през 2009 година. В неизвестна година от ХХ в. Златка Дойнова говори за посрещането на..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg