Какво ще се промени за потребителите от 1 януари 2022 г. след влизането в сила на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки и Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент на Съвета от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги. Темата засяга дигиталните стоки и услуги и отношенията между бизнес ползвателите и платформите за електронна търговия, както и отношенията между продавачите на стоки, включително на дигитално съдържание и дигитални услуги и потребителите.
Проф. Таня Йосифова коментира темата в предаването "Законът и Темида":
Новостите в правната уредба, които касаят бизнес ползвателите, онлайн платформите и потребителите, които пазаруват онлайн
"Дигитализацията навлезе в най-различни сфери на обществения живот – предлагат се все повече приложения, навлизат нови дигитални услуги. За много търговци използването на платформи е от жизнено важно значение, защото по този начин могат да достигнат до потребителите – и то в глобален аспект. Затова правната им уредба беше наложителна. От една страна, имаме задължителна уредба на ниво ЕС. За първи път беше уредено правното положение, изискванията към онлайн платформите и онлайн търсачките, като един икономически по-силен субект, който може да упражнява икономически натиск над търговците и да налага едностранно условия и правила за поведение. От друга страна, е и българският Закон за предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и продажба на стоки, който ще влезе в сила на 1 януари 2022 г. и който урежда защитата на потребителя в отношението му с продавача на посочените обекти.
Регламентът за онлайн платформите, който има пряка приложимост за България като държава-членка на ЕС. Кои субекти и какви отношения касае?
"Регламентът има пряка приложимост за България, като държава-членка на ЕС. Той се прилага за онлайн платформи – независимо дали са, или не са установени в ЕС – при наличието на две условия. Първо, трябва бизнес ползвателите да са установени в ЕС. Второ, да предлагат стоки или услуги посредством уеб базирана платформа на потребители, които също трябва да са установени в ЕС. Особено важно е правното уреждане на онлайн търсачките. За търговците, които ги използват, е важно да се класират на по-предна позиция при търсене. Затова и търсачките трябва да посочат кои са основните параметри, които определят това класиране и тяхната относителна стойност."
Изисквания към онлайн платформите в отношенията им с бизнес ползвателите
"Основната дума тук е "прозрачност" в техните действия, която да доведе до една предвидима, стабилна икономическа среда, за да могат да се осъществяват трансакции в европейски и в глобален мащаб. Въведени са определени изисквания по отношение на клаузите, които могат и трябва да се включат в общите условия на онлайн платформите. Те трябва да са съставени на ясен и разбираем език, да са достъпни за бизнес ползвателите. Задължително в общите условия трябва да се съдържа описание на основанията, при които платформата може да ограничи или да прекрати достъпа на бизнес ползвател – при какви условия той може да прекрати договора си, какво се случва с достъпа до лични и други данни... Регламентът изисква от платформите да изградят и вътрешна система за разглеждане на жалби, както и да посочат имената на поне двама медиатори за извънсъдебно решаване на спорове. Тези изисквания обаче не се прилагат за малките предприятия."
Още за новия Закон за предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и продажба на стоки, който ще влезе в сила на 1.01.2022 г., за средствата за защита на потребителя по новия закон, за това кои са органите, които отговарят за спазването на законовите разпоредби – можете да чуете от звуковия файл.
Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян. Днес в селото живеят над 2500 човека. В периода VIII век преди Христа - V век след Христа земите около Калояново са част от територията на Древна..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от доста време в тази "интерсубективна реалност" , която се изразява в това, че медиите поднасят темите, които диктуват дневния ред на страната по определен начин. Забелязваме, че важните неща за..
Един случай на тежка бюрокрация в България или защо Владимир Шурупов, бежанец от Русия след началото на войната в Украйна, не може да приравни дипломата си за лекар у нас. Интервю с д-р Владимир Шурупов. Очакваме отговор от МЗ, към което изпратихме въпроси. Владимир Шурупов и семейството му минават през тежка и унизителна процедура, когато подават..
В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, експерт по гражданско и административно право и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси. Пенка Иванова от Враца пита: Ако има продажба на имот, който е част от делбената маса при извършване на делба, без участие на някой от наследниците, тя..
Защитени ли са в България правата на хората с увреждания? Има ли достатъчно достъпни автобуси на Централна автогара за лица с увреждания? Какво е становището на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез Министерство на транспорта и съобщенията. Казусът на Тодор Църев от София е казус на хиляди хора с увреждания и намалена подвижност...
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
Голямата загуба Загубих си джоба – Нали съм щастливец. А вътре богатства за цял милион: От чужд геврек дупка, Перчем от плешивец… И..
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
