Какво ще се промени за потребителите от 1 януари 2022 г. след влизането в сила на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки и Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент на Съвета от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги. Темата засяга дигиталните стоки и услуги и отношенията между бизнес ползвателите и платформите за електронна търговия, както и отношенията между продавачите на стоки, включително на дигитално съдържание и дигитални услуги и потребителите.
Проф. Таня Йосифова коментира темата в предаването "Законът и Темида":
Новостите в правната уредба, които касаят бизнес ползвателите, онлайн платформите и потребителите, които пазаруват онлайн
"Дигитализацията навлезе в най-различни сфери на обществения живот – предлагат се все повече приложения, навлизат нови дигитални услуги. За много търговци използването на платформи е от жизнено важно значение, защото по този начин могат да достигнат до потребителите – и то в глобален аспект. Затова правната им уредба беше наложителна. От една страна, имаме задължителна уредба на ниво ЕС. За първи път беше уредено правното положение, изискванията към онлайн платформите и онлайн търсачките, като един икономически по-силен субект, който може да упражнява икономически натиск над търговците и да налага едностранно условия и правила за поведение. От друга страна, е и българският Закон за предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и продажба на стоки, който ще влезе в сила на 1 януари 2022 г. и който урежда защитата на потребителя в отношението му с продавача на посочените обекти.
Регламентът за онлайн платформите, който има пряка приложимост за България като държава-членка на ЕС. Кои субекти и какви отношения касае?
"Регламентът има пряка приложимост за България, като държава-членка на ЕС. Той се прилага за онлайн платформи – независимо дали са, или не са установени в ЕС – при наличието на две условия. Първо, трябва бизнес ползвателите да са установени в ЕС. Второ, да предлагат стоки или услуги посредством уеб базирана платформа на потребители, които също трябва да са установени в ЕС. Особено важно е правното уреждане на онлайн търсачките. За търговците, които ги използват, е важно да се класират на по-предна позиция при търсене. Затова и търсачките трябва да посочат кои са основните параметри, които определят това класиране и тяхната относителна стойност."
Изисквания към онлайн платформите в отношенията им с бизнес ползвателите
"Основната дума тук е "прозрачност" в техните действия, която да доведе до една предвидима, стабилна икономическа среда, за да могат да се осъществяват трансакции в европейски и в глобален мащаб. Въведени са определени изисквания по отношение на клаузите, които могат и трябва да се включат в общите условия на онлайн платформите. Те трябва да са съставени на ясен и разбираем език, да са достъпни за бизнес ползвателите. Задължително в общите условия трябва да се съдържа описание на основанията, при които платформата може да ограничи или да прекрати достъпа на бизнес ползвател – при какви условия той може да прекрати договора си, какво се случва с достъпа до лични и други данни... Регламентът изисква от платформите да изградят и вътрешна система за разглеждане на жалби, както и да посочат имената на поне двама медиатори за извънсъдебно решаване на спорове. Тези изисквания обаче не се прилагат за малките предприятия."
Още за новия Закон за предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и продажба на стоки, който ще влезе в сила на 1.01.2022 г., за средствата за защита на потребителя по новия закон, за това кои са органите, които отговарят за спазването на законовите разпоредби – можете да чуете от звуковия файл.
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
