Преди дни бе публикуван анализ на Международния институт за демокрация и изборна помощ (IDEA). Популистката политика, използването на ограничения заради пандемията от Covid-19 за заглушаване на критичните гласове, тенденцията към имитиране на антидемократично поведение и дезинформация, използвана за разделяне на обществата, са основните причини за упадъка на демокрацията, се казва в доклада на тази междуправителствена организация и се добавя, че все повече държави страдат от „демократична ерозия“. Броят на страните, които са подложени на „демократично отстъпление“, никога не е бил толкова голям, твърди докладът, като се позовава на регресивния обрат в области, включващи правителствената и съдебна независимост, свободата на медиите и правата на човека.
Оценката на IDEA за България е очаквана.
Почти по същото време в София се проведе уъркшоп на тема „ДС и медии“, организиран от ФЖМК на СУ и с подкрепата на Медийната програма на фондация „Конрад Аденауер“.
Коментар в „Мрежата“ направи разследващият журналист и отговорен редактор на в. „Капитал“ Йово Николов:
„Ако трябва да намерим сечението между доклада и конференцията, посветена на ДС и медиите, то ще трябва да се върнем назад и да проследим наследството и рефлексите, които са ни останали от миналото, т.е. зависимостите на медиите от ДС. /…/ И макар разговорът за ДС да остава все повече в миналото, има рефлекси, които са останали от онова време и начинът за борба с тях зависи до голяма степен от журналистите, защото най-силната цензура е автоцензурата, но тази автоцензура би останала в миналото, ако методите на ДС-шантаж, интерпретиране на фактите по различен начин, не биха се експонирали и върху съвременната журналистика.
Олигархичните кръгове, които владеят медии, продължават да манипулират фактите и да ги налагат на журналистите, които работят за тях. Интерпретация на факти, такива, каквито да бъдат удобни за тях и в защита на статуквото, и в защита на управляващите, до, може би, до тази година, т.е. вплитането на методите на ДС и съответно владеенето на медиите от подобни хора, които използват тези методи, ни нареждат в един не особено ласкав доклад."
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg