Парадоксът на Джевънс

Снимка: БГНЕС

Как става така, че днес използваме по-икономични и енергоспестяващи уреди, а концентрацията на въглероден диоксид не намалява, напротив увеличава се, а технологичният напредък не ни изважда от въглеродната зависимост?

Има парадокс в това, че все по-ефективната употреба на даден ресурс не намалява общата му консумация. А парадоксът е известен отдавна и носи името на британският икономист Уилям Стенли Джевънс.

В зората на Индустриалната революция се смятало, че изобретяването на по-ефикасни парни машини ще спести въглища, оказва се обаче, че след подобренията в мощността и икономичността на парната машина, консумацията на въглища всъщност значително нараства. По-ефикасното горене първоначално води до спестяване на ресурс, от което цената на ресурса пада. Понижената цена и увеличената мощност обаче привличат нови потребители, а с това общата консумация се вдига до първоначалните размери и дори над тях.

С една дума, стигаме до колкото повече, толкова повече: по-икономичните самолети водят до повече самолети, по-енергоспестяващите електрически крушки водят до все по-осветени домове, публични сгради, фасади, витрини и каквото се сетите.

Парадоксът на Джевънс се наблюдава и в градското планиране – отварянето на повече място за автомобили води до все повече автомобили и съответно нужда от все повече място за тях.

Парадокса на Джевънс ще наблюдаваме, ако в София се построи завод за горене на отпадъци. За да се изплати инвестицията ще е нужно инсталацията да функционира на пълен капацитет. Това ще обезсмисли инвестициите в рециклирането, както и ограничаването на употребата на опаковки и стоки за еднократна употреба. Напротив, колкото повече боклук се произвежда, толкова по-печеливш ще е инсинераторът.

Добрата новина е, че парадоксът може да бъде обърнат и да действа и в положителна посока – колкото повече велоалеи, толкова повече велоалеи, колкото повече място за хората, толкова повече...

Чуйте Христо Панчев, доктор по информационни науки и семиотика на рекламата, комуникатор на науката и автор в Климатека.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Гражданското образование не е просто учебен предмет

Ако целта на изучаването на „Гражданско образование“ в средното училище е да подготвя активни граждани на демократично общество, то не би имало ефект без да е подкрепено от демократични методи и среда на общуване в самото училище. „Класическият“ авторитарен модел на преподаване и организация на процесите в образованието на практика противоречи на..

публикувано на 18.01.22 в 10:58

Премълчаното в „Гордиевия възел“ със Северна Македония

Този възел, този неразрешим проблем, може да бъде решен само с неконвенционални идеи и енергично действие от двете страни. Историческите различия в тълкуването на общото ни минало с братята от днешната Северна Македония са известни. Изглежда те са непреодолими и нито една от двете страни няма намерение да отстъпи от своята позиция. Но, както казва..

публикувано на 13.01.22 в 09:05

Отровни въпроси

Как става така, че животните, които произвеждат отрова, съумяват да не отровят самите себе си? С течение на времето те са развили две основни стратегии: едната е в изолиране на токсичния резерв от останалите телесни органи, а другата в развиване на резистентност към тях. Отровата служи на притежателите си или за да се отбраняват от онези,..

публикувано на 12.01.22 в 09:34

46 години от смъртта на Агата Кристи

На 12 януари 1976 г. умира Агата Кристи, авторката, която Световните рекорди на Гинес описват като “най-продавания автор на всички времена“. Дейм   Агата Мери Клариса Кристи  (на английски:  Dame Agatha Mary Clarissa Christie ) (родена с името Агата Мери Клариса Милър) е английска писателка, авторка на 14 колекции от  разкази , 17 пиеси,..

публикувано на 12.01.22 в 08:34

Еврика! Успешни българи: Павел Николов и вярата в науката

„Химията дава отговор на много въпроси и обяснява как функционира светът, защото тя е един вид комбинация между биологията и физиката“, казва 18-годишният Павел Николов от Пловдив. Така това младо момче – олимпиец по химия, ученик в Математическата гимназия „Академик Кирил Попов“ и стипендиант на фондация „Еврика“, ми отговаря на въпроса какво е..

публикувано на 11.01.22 в 10:05
Подкасти от БНР