В преговорите за съставяне на кабинет за сектор “Култура“ се установи това, което всички знаем от много време насам, че културата е с изключително ниски нива на финансиране. В рамките на преговорите се показа политическата воля финансирането да бъде увеличено до 1%.
Това, което установихме, е, че, от една страна, се говореше за покачване на бюджета на финансирането, но тепърва трябва да се разбере точно за какво ще бъдат дадени тези пари, каза в предаването “Нашият ден“ на БНР Виктория Драганова, визуален артист и куратор.
“Трябва да признаем, че за първи път виждаме подобен диалог, подобен разговор за културата в нашето поле. И подобен начин на заявка на различни партии да участват в този процес – какво виждат и какво припознават за важно.
Знаем, че покрай Националния план за възстановяване ще има много допълнителни средства, това ще бъде изключително важен инструмент. Все още не е ясно как точно ще стане това и кое точно има нужда от реформиране и по какъв начин.
Това ще бъде нещо, което ще се уточнява от тук нататък. Имаше доста предложения, за които после много колеги останаха скептични – за една много силна роля на Министерство на културата, за силна централизация. Показа се желанието за подобен вид управление, но също несъвместимо с един цели, които сме си поставили, свързани с изграждането на независими и функциониращи ядра.
Важното за мен от тук нататък е да се мисли за министъра и Министерството като структура, която мениджърски и експертно да подхожда в сектора на културата. Да се мисли по какъв начин могат публични и независими сектори да бъдат подкрепени.
На няколко пъти Кирил Петков споменаваше доколко е възможно самофинансирането на културния сектор, което на този етап едва ли може да е цел. Трябва да мислим много повече за това по какъв начин България ще влезе в един европейски международен културен обмен.“
Чуйте Виктория Драганова в звуковия файл.
" Моят път към себе си " е озаглавил своите мемоари д-р Ървин Ялом, професор към Станфордския университет, световнопризнат учен, уважаван психотерапевт и известен автор. Дете на руски евреи имигранти, Ървин Ялом израства в беден квартал на Вашингтон. Решен да се измъкне от ограничаващата го среда, той насочва цялата си енергия в мечтата си да стане..
Историческото и природно очарование на една вълнуваща морска разходка предлага "Нашият ден" на своите слушатели. Какво е да си единственият човек в България с длъжност "управител" на обитаем черноморски остров – разказва Павлин Димитров , управител на остров Света Анастасия . Животът там е като никой друг, а морето не спира да изхвърля на..
Археологическите открития ни свързват с изгубените светове на нашите предци. За вълненията на един археолог в търсене на неизвестното, както и за находките и ценните артефакти при спасителните археологически разкопки на обект "Автогара", местност Провлака, Созопол – разговор с д-р Явор Иванов , научен ръководител на разкопките. Спасителните..
Срещаме ви с младия режисьор Стефани Христова.Тя завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков през 2022 г. В момента завършва и магистратура по "История и съвременност на философията" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Дипломното ѝ представление по пиесата "Грозният" от..
От 25 до 28 юли парк-музей Врана ще бъде преобразен от огромната инсталация " Стоманена трева " , дело на френско артстудио, което я показва у нас по покана на Sofia lights. "Ние правим колаборация с френските артисти – казва Ясен Гешев, един от създателите на Sofia Lights – някои стоманени треви са по-високи от двайсет метра, гледката е..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
В предаването "Домът на музите" гостува сценографът - музикант Константин Вълков. През последните няколко години името му се свързва с различни музикални..
От 25 до 28 юли парк-музей Врана ще бъде преобразен от огромната инсталация " Стоманена трева " , дело на френско артстудио, което я показва у нас по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg