Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

22 години след “Болонския протокол“ – какво се случва в българското висше образование

Снимка: БГНЕС

През 1999 г. министрите на образованието на 29 европейски държави, включително и България, подписват т.нар. “Болонски протокол“ за изграждане на европейски висше образователно пространство.

Какво се случва в българското висше образование 22 години по-късно?

Темата коментира в „Нашият ден“ проф. д-р Андрей Захариев, декан на Катедра "Финанси и кредит" в Стопанската академия в Свищов.

““Европейската зона за висше образование“ е едно достижение на европейската интеграция, което България бенефицира максимално.

Причината е много ясна – винаги, когато Европа лансира една идея я обезпечава ресурсно. Когато това е свързано с висшите училища и възможности те да си партнират става един наистина ресурсоемък процес.

Самото начало на Болонският процес е нецентрализирана инициатива. Самият университет в Болония по повод своята 900-годишнина от основаването си предлага на ректори на други от най-старите университети в Европа да подпишат т.нар. Магна харта.


Това е основополагащият документ, който радушно е приет от бюрократите в Брюксел и в него те виждат една уникална възможност, освен със своята история и традиции във висшето образование, Европа да се обедини около една инициатива, която да превърне самият ЕС в атрактивен център за привличане на млади таланти и учени от целия свят.

Тук е ролята на висшето училище, в частност и висшите училища в България. Защото с нашата евроинтеграция и с приемането ни в ЕС, след програмата “Темпус“, която беше ресурсноизточинка за множество партньорски инициативи – обновяване на курсове, мобилност на преподаватели и на студенти.

На практика с подписването на Болонската харта с присъединяването на България, с първия етап на програмата “Еразъм“ България се нареди в държавите, които отчитат едни постоянно нарастващи позитивни резултати. По своя характер това е една свежа кръв, идеи, стандарт, които определено полагат българското висше образование да прави своите крачки напред и нагоре.“

Позитиви за България

Законодателно при нас се прояви с Европейската система за натрупване и трансфер на кредит. В случая това е една система, която позволява да се направи съпоставимост на учебната документация.

Чуйте  проф. д-р Андрей Захариев в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Веселото лято на децата в Ботевград

От днес (8 юли) до 19 юли децата в Ботевград ще имат възможност да се включат в инициативата "Весело лято в града" . За програмата в "Нашият ден" разказва Петя Нинова – експерт "Туризъм и публични събития" в община Ботевград. Инициативата, която съществува вече над десет години, е насочена към деца между 5 г. и 12 г. Съобразените с тази..

публикувано на 08.07.24 в 10:43

Алергията – болест на съвремието

По данни на СЗО алергиите са на четвърто място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30-40% от населението е засегнато от проблема, като в последните 20 години честотата на алергичните състояние се е удвоила. 300 млн. души по света страдат от бронхиална астма и тенденцията продължава да е възходяща. В Световния ден за борба с..

публикувано на 08.07.24 в 09:17
Доц. Милена Якимова

Доц. Милена Якимова: В България силовите структури работят по команда за бандитите

Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена Якимова , преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". "Такава ситуация води до нарастване на фашистките настроения , а фашистките поддръжници се чувстват окрилени да надигнат глас и..

публикувано на 08.07.24 в 08:55

В деня на българската святост за избора на нов патриарх

Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни говори, че Бог е осветил съществуването на различните народи с техните характерни черти. Като се вземат под внимание различните особености на отделните народи, проповедта и службата на роден език..

публикувано на 07.07.24 в 09:20

Село Калояново – древно и младо

Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян. Днес в селото живеят над 2500 човека. В периода VIII век преди Христа - V век след Христа земите около Калояново са част от територията на Древна..

публикувано на 06.07.24 в 13:05