Българският Ерос има особена съдба. Поради вековната ни социална несвобода и културна изолация интимният живот на българина е бил дълго недостъпен за публично обсъждане. Дори след Освобождението, облъчени с патриархален морал, редовите граждани съвсем са обърквали понятията за пристойност и непристойност. Един стар софиянец разказва как през 90-те години на ХІХ в. пуританско настроените столичани спрели да посещават Градската градина заради изложените там копия на голи антични скулптури.
Но какво точно прави различни еротичните книги? Къде е границата между еротиката и порнографията? Вулгарни ли са сцените в родния фолклор, има ли „мръсни“ сцени в литературната ни класика, как се чете Ероса от съвременните ни писатели? Не са ли невинни сексуалните преживявания и фантазии на тогавашните поети и писатели на фона на масовата порнокултура, която свободно тече днес във всеки дом чрез телевизионните канали за възрастни и чрез интернет сайтове, чиито потребители са деца, тинейджъри, непълнолетни и сескуално незрели хлапета?
Масовото падането на табуто не прави ли вече безинтересна родната ни и вносна еротична литература, не отмина ли увлечението по нея като образец, като подражание, като опит за създаването на свой национален почерк и стилистични особености?
В студиото гостува проф. Алберт Бенбасат, единственият изследовател на българския ерос, автор на книгата „Българската еротиада“. Той разказва за разликата между еротика и порнография, къде е границата между пошлост и изкуство. В разговора с водещия Румен Леонидов се включи и литературният критик Георги Цанков, който хвърля светлина върху писатели от миналото, като Кирил Христов, и съвременника ни Виктор Пасков, и еротичните им страници.
Писателите Атанас Стойчев от Варна пък и Христо Слави Рачев споделят собствен опит от творческия си процес.
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg