Кои са темите, които ще бъдат обсъдени на Осмия Кохезионен форум в Брюксел и как и в каква посока войната променя европейския дневен ред?
Темата коментира в “Нашият ден“ Лиляна Павлова, вицепрезидент и член на УС на Европейската инвестиционна банка:
“Поставихме си нова амбициозна цел, а това е 45% от средствата, които банката годишно инвестира, да бъдат насочени в подкрепа на проекти в изпълнение на всички дейности по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фон и тези проекти, което към момента е около 20 млрд. евро годишно. Това е средната стойност на инвестициите, които банката предоставя в допълнение към програмите.
Към тези 11 млрд. евро, които има за България по линия на кохезионната политика, нашата цел е да допринесем и разширим подкрепата си в няколко направления.
Едното е иновация и дигитализация, защото, ако искаме да постигнем заетост, икономически растеж и устойчиво развитие, начинът е подкрепа за малкия и среден бизнес, който е гръбнака, както на европейската, така и на българската икономика, за да може компаниите да бъдат равностойни и в крак със съвременните тенденции.
Новият момент в кохезионната ни стратегия е именно, че за кохезионните държави, особено за най-слабо развитите региони, ще финансираме приоритетно иновации. Дори такъв тип иновации да има в по-старите и по-добре развитите държави членки, при нас е възможно, ако този тип иновативни проекти се предлагат на българския пазар, те да бъдат допустими за директно финансиране.
Ще продължим инвестициите в инфраструктура – в екологична и транспортна, които са много важни, за да можем да изравним различията в регионите. Ще продължим инвестициите и в образователна инфраструктура.
Много важен елемент в новия програмен период са дейностите, свързани с механизма за “справедлив преход“.
Първият стълб е насочен към централните власти за подкрепа на проекти за тези региони в преход, които трябва да извървят пътя на декарбонизацията.
Също и стълба по подкрепа на малки и средни предприятия и по третия, който е за подкрепа за местните власти.
Друг важен момент е нашата подкрепа за реализацията на идентифицираните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, защото пандемията в някаква степен засили необходимостта за прилагане на тези целенасочени мерки за развитието на регионите.
Тук нашето участие ще бъде в две направления. Първото е финансови инструменти за подкрепата на малките и средните предприятия, а другият елемент, по който водим разговори с правителството, е подкрепа за индустриалните зони.
Чуйте от целия разговор в звуковия файл подробности за най-важните проекти.
Темата коментира в “Нашият ден“ Лили Големинова:
“От форума се очакват много отговори, но по-важно е да се зададат тези въпроси, които са свързани със сближаването на регионите.
Според доклада това от една страна, върви напред, по отношение на държави като нашата, в сравнение с изоставане на някои държави от Южна и Югозападна Европа.
От друга страна, затварянето на границите покрай пандемията доведе до фактори, които увеличават тази разлика между регионите, чиято основна цел е запълването на тези разлики.
Няколко ще бъдат насоките, в които ще се говори от днес за утре. За една Европа, която е много по-включваща и по-реактивна и конкурентноспособна.
Вече се говори и за право на достъп до изключително високоскоростен интернет, каквото имат двата от трима граждани средно в ЕС и само 1 от 6 в селските региони.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg