Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Войната – икономически и (дез)информационни аспекти

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Нападна ли Русия Украйна заради слабата си икономика? Какви са първопричините на войната и как тя е подготвяна и обяснявана през манипулации, внушения, лъжи и пропаганда? Това са част от въпросите във фокус на дискусията от 10 април 2022 в „Гласът на времето”.

В нея Свилен Спасов, създател на книжната поредица „Власт и отговорност” казва: „Русия инвестира много повече ресурс за дезинформация и за инфилтриране на агенти на влияние, отколкото за ракети. Очевидно Путин изпитва удоволствие от това. Досега успяваше. До тази грешка”.

Военният експерт Тодор Тагарев коментира: „В Украйна се намира огромна част от научния, технологичен и индустриален потенциал на бившия СССР. И без Украйна - Русия не може да прави много неща, космонавтиката например, закъсва. Но по-сериозната причина за войната е, че демократичното развитие на Украйна – със свободни избори, с нарастващо благосъстояние – е най-голямата заплаха за режима на Путин. Той не може да си позволи на границите на Русия да има процъфтяваща Украйна, която изглежда по-съвсем друг начин. Той рано или късно ще бъде свален от руските граждани, ако допусне това”.

Според кинорежисьорът Давид Джамбазов, чийто дядо е един от евреите спасени от българския народ по време на Втората световна война – „Единственият край, който е добър за човечеството е победа за Украйна”. Той поставя и следния акцент: „Това, което излиза сега от Русия е изключително зловещо. Путин се опитва да направи етнонационална империя. Последният, който опита това е Адолф Хитлер. Има аспект на тази амбиция, която отива към допускане на геноцид. Светът има голяма отговорност да не го допусне”.

По отношение на икономическите аспекти на войната Свилен Спасов обръща внимание, че – „ЕС помага с 1 милиард евро на Украйна, но всеки ден плаща 1 милиард евро на Русия. Ако това не се промени - трудно можем да очакваме скорошен край на войната.”

Относно въпроса за ангажираността на България със събитията в Украйна Тодор Тагарев казва: „Човек, който има съвест и мозък няма как да остане неутрален. Ясно е че имаме очевиден агресор със завоевателни цели и хора, които отбраняват домовете си. Истинската позиция на мислещия човек е да защити по-слабия.” Бившият министър на отбраната говори и за търсенето на дипломатическо решение, което вече е по-трудно, след кадрите от Буча, от които светът видя, че Русия избива стотици цивилни мирни граждани.

В предаването участват и журналистите Росен Босев от Агенция Франс Прес, който разказва как се доказват фактите от войната и Миролюба Бенатова, която казва: „Целта на пропагандата е да дехуманизира. И в тази война е важно кой ще грабне емоциите”.

Кръстина Стефанова от фондация „Три жени” споделя, че много от бежанците са в лошо психическо състояние и имат нужда от помощ, храна, лекарства, нови дрехи и детско приятелство. Но и отбелязва, че: „Най-накрая можем да се похвалим с работещо гражданско общество. Обединени сме от солидарност, съпричастност и активност”.

В дискусията се обръща внимание и на проблема с пропагандата и дезинформацията и в България и необходимостта прокуратурата и СЕМ да се намесят, когато има случаи на език на омразата или подстрекаване на война.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анелия Торошанова и д-р Орлин Колев

Конституционни ребуси и изборни предизвикателства

Преди дни Конституционният съд се произнесе, като обяви Решението на НС за предсрочното прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов за противоконституционно. В случая решението на КС има ли възстановителен ефект? За ветото на президента по отношение на Закона за адвокатурата. В "Законът и Темида"..

публикувано на 27.09.24 в 14:15
Ана-Мария Кръстева

"Сътворението" – ново предаване търси отговори на екзистенциални въпроси

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Ана-Мария Кръстева , водеща на предаването "Благовестие", която сподели подробности за новия си проект – предаването "Сътворението" по програма "Христо Ботев". Тя разказа, че идеята за този проект носи в себе си от дълго време и многократно е опитвала да го реализира, но безуспешно до..

обновено на 27.09.24 в 13:40
Елена Шагай

Миграция, медицина и сладкарство: Историята на Елена и нейния нов живот в България

Днес в предаването "Мигранти с таланти" ви представяме вдъхновяващата история на Елена Шагай, която пристига в България преди пет години от Украйна. Елена идва тук, водена от любовта към своя български съпруг, когото тя с топлота нарича "най-прекрасният мъж на света". По образование, тя е лекар вирусолог, но заради езиковата бариера така и не успява да..

публикувано на 27.09.24 в 13:09
Съдът на Европейския съюз в Люксембург

Съдебната практика на Съда на ЕС

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". В това издание съдия Марияна Кънчева  се опитва да синтезира важните процедурни промени,..

публикувано на 27.09.24 в 12:15

"Нощта на учените" събира артисти и учени в магически светове

Европейската нощ на учените е събитие, което традиционно се провежда в над 300 града в Европа и света. Поредното му издание, както обичайно, се състои в последния петък на септември. Днес, на 27 септември, посетителите на Националния природонаучен музей при БАН ще имат възможността да се срещнат с д вама орнитолози, двама палеонтолози, един артист и..

обновено на 27.09.24 в 12:08