От 24 до 30 април се отбелязва Европейската имунизационна седмица, която преминава под мотото: „Ваксини: за по-добър и по-дълъг живот“.
Тази година Европейската имунизационна седмица се фокусира върху пет теми, свързани с имунизациите в детска възраст като превантивна мярка срещу тежко протичащи и социалнозначими инфекциозни заболявания, срещу рак на маточната шийка и др. Кампанията насочва общественото внимание и към значението на ваксинацията срещу Covid-19 за преодоляване на пандемията от коронавирусната инфекция.
От създаването им през 18 в. до наши дни ваксините помагат за ограничаване разпространението на животозастрашаващи инфекциозни заболявания по целия свят. Те осигуряват защита не само на ваксинирания, но и на всички, които го заобикалят – семейство, близки, приятели и колеги. Чрез избора си да се ваксинираме проявяваме отговорност както към собственото си здраве, така и към общественото здраве.
Темата коментира в “Нашият ден“ имунологът проф. Мариана Мурджева:
“През последната година, година и половина, се появиха т.нар. "експерти", които охотно разубеждаваха хората относно ваксините, особено срещу Covid ваксините. Допуснаха се дори и лекари, които открито се обявиха в медиите против ваксините, без да представят научни доказателства. Реално се водеше една антиваксинационна непроваксинационна кампания.
Недоверието, особено за ваксините срещу Covid, e поради липсата на собствени проучвания върху имунологичната им активност. Нещо, което Българската асоциация по клинична имунология представи на вниманието на Министерството на здравеопазването още миналата година, като проект за проучване на постваксинационния имунитет при Covid.
Три пъти внасяхме този проект при трима министри и не получихме разрешение, проектът е в Министерството на здравеопазването. Струва си да помислим за това как да се представят в медиите експертни мнения, базирани на научни доказателства.
Големият проблем, който остава нерешен, е, как да се повиши доверието в българската здравна система, което може да стане само с много сериозни реформи. Скептицизъм има и при противогрипните ваксини. В последните години едва 4-5% от населението се имунизира срещу грип. Няма ваксина, която да има 100% ефективност, ефективността при всички ваксини варира, но това не бива да отказва хората.“
Постваксинални реакции и имунен отговор
“Това се прави, макар че не получихме държавно финансиране за проследяване на постваксиналния имунитет. Няколко лаборатории на територията на страната извършват проучвания на този вид имунитет, вече имаме данни, които показват, че е съпоставим имунитетът между ваксинираните и преболедувалите. И при двете групи изследвания имунитетът е краткотраен, около една година.“
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Днес Православната църква почита паметта на светите Константин и Елена, които са свързани с началото на възхода на християнството в Римската империя и намирането на Кръста, на който е бил разпнат Христос. По този повод предаването "Нашият ден" има изнесено предаване от град Елена, където се чества празникът на града. Днес почитаме Светите..
На 21 май църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена. Ана-Мария Кръстева разказва в "Нашият ден" повече за празника. Св. св. Константин и Елена имат най-голямата заслуга да бъде разрешена и утвърдена християнската религия. По време на управлението..
В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" обсъдихме живота на пчелите и трудностите по тяхното отглеждане по повод Световния ден на пчелите. Гост беше Владимир Кънев , когото е трудно да наречем просто пчелар. Ако пчелар е човек, който просто добива мед, то Владимир е много повече. В два пчелина – в село Къкрина и в..
Опрашването е основен процес за оцеляването на земните екосистеми. За да повиши осведомеността за значението на пчелите, за заплахите, пред които са изправени като вид и за приноса им към устойчивия живот на планетата Земя, ООН определя 20 май за Световен ден на пчелите . За бъдещето на пчелите в "Нашият ден" говори ентомологът Тошко Любомиров от..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" "Археология на моралния дебилизъм" в проучването си за аварията в Чернобил през 1986 година. Моралните дебили "Те са събирателен образ – много хора, лица, индивиди..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Странният мъж на масата до прозореца, който говори за музика – това е диригентът, музиковедът, просветителят, основателят на Международния фестивал..
За душевността на цигуларя, който импровизира с четката и палитрата – разговор в ефира на предаването "Нашият ден". Цигуларят и педагог маестро Мичо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
