Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

180 години от рождението на Жюл Масне

Снимка: Wikipedia

На 12 май се отбелязаха 180 години от рождението на големия френски композитор Жюл Масне и това е прекрасен повод в предаването "На опера в събота" на 20 май от 20 часа да звучи негова музика. Да се потопите в неговия музикален свят със симфонична, камерна и оперна музика. В самото начало предаването започва с една приказна творба – "Пепеляшка" на Масне по либретото на Анри Каен, музикална адаптация от 1899 г. на известната приказка на Шарл Перо от 1698 г.

Това е френската оперна версия или "вълшебна приказка", както я нарича самият композитор! Темата е класическа и привлича много творци, сюжетът е един от най-предпочитаните за музикално-сценични произведения.

Има много създадени опери – Джоакино Росини (Рим, 1817), Жюл Масне (Париж, 1899), Ермано Волф-Ферари, (Венеция, 1900); Найден Геров (1965/1966 г.; Варна и Стара Загора) и балети, сред които на Фернандо Сор (Лондон, 1822), Катерино Кавос (Санкт Петербург, 1824), Б. А. Фетинхоф Шел (Санкт Петербург, 1893), Сидни Джоунс (Лондон, 1906), Фредерик д`Еларже (1938 година, Лондон). Московският Болшой театър предлага на Чайковски да напише балет "Пепеляшка"; този проект обаче остава неосъществен. Затова пък през 1941 г. Сергей Прокофиев създава своя шедьовър, фрагмент от който ще чуете в края предаването.

Действащи лица и изпълнителски състав:
• Пепеляшка (Люсет) – Фредерика фон Стаде
• Мадам дьо ла Алтиер, мащеха на Пепеляшка – Жан Барбие
• Чаровният принц – Николай Геда
• Фея – Рут Велтинг
• Ноеми, доведена сестра на Пепеляшка – Тереза Кахил
• Доротея, доведена сестра на Пепеляшка – Елизабет Бейнбридж
• Пандолф, баща на Пепеляшка – Жул Бастен
• Кралят – Клод Мелони
• Декана на факултета – Пол Крук
• Церемониал майстор – Кристиан Дьо Плеси
• Министър-председател – Джон Нобл
Амброзиански оперен хор и симфоничен оркестър. Диригент – Юлиус Рудел.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Залезът на боговете" в Брюксел – триумфален финал на Вагнеровата тетралогия в "Ла Моне"

С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...

публикувано на 16.02.25 в 08:05

Маскани звучи в Уексфорд

73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..

публикувано на 15.02.25 в 08:05

"Маските", опера в пролог и три действия от Пиетро Маскани

Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..

публикувано на 14.02.25 в 16:30

Жените в музиката

Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..

публикувано на 14.02.25 в 15:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 28 февруари 2025 г.

16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..

публикувано на 14.02.25 в 09:18