Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Тави Келе (Crosspolar) – специален гост на Sofia Дrone Day

Тави Келе
Снимка: личен архив

Crosspolar е самостоятелен проект на родения в Естония, но живеещ във Великобритания музикант и композитор Тави Келе. Неговата музика е атмосферична, често лишена от перкусионни инструменти и ритъм и трудна за причисляване само към един жанр. В нея, разбира се, усещаме влияния от жанрове като ембиънт, ню ейдж, шугейз и британска експериментална електроника. На 28 май Crosspolar пристига за първия си концерт в София в рамките на шестия Sofia Drone Day, част от по-голямото международно събитие, посветено на дрон музиката, в рамките на което се провеждат десетки концерти из цял свят. Броени дни преди събитието – разговор с Тави Келе за неговите музикални търсения и процеси специално за "Аларма" по програма "Христо Ботев".

Какво те накара да започнеш да правиш музика, имаше ли някакъв специален момент, в който се появи това желание?
Като малък имах много проблеми с ушите и няколко пъти ме оперираха. Страхувах се, че може да оглушея, затова реших за всеки случай да слушам колкото мога повече музика. Слушах едни и същи неща отново и отново. Смятам, че на този период се дължи любовта ми към лууповете. Когато бях около 12-13 годишен започнах сам да се уча да свиря на китара. По същото време се запалих по групи като Mew, Sigur Ros и Sonic Youth. Спомням си, че бях едновременно объркан, но и любопитен за начина, по който успяваха да постигнат характерния си звук. Виждах китари на снимките им, но тези китари въобще не звучаха като моя инструмент. Така открих и света на китарните ефекти и изобщо концепцията за продуциране на електронна музика. Отне ми още няколко години преди да осъзная, че мога да продуцирам музика на компютъра вкъщи… Понеже израснах в средата на нищото, без хора, с които да репетирам редовно, исках да се записвам, за да мога по този начин да се упражнявам. Именно в този процес попаднах на примитивните софтуери за продуциране на музиката от началото на 2000-та година. Бях доста непостоянен в заниманията си с тях и основно ги използвах, за да упражнявам китарните си умения (всички от които вече съм изгубил). Когато в по-късните си тийнейджърски години открих артисти като DJ Shadow и Burial, осъзнах, че мога да използвам тези инструменти за много повече неща и това ме погълна.

Преди Crosspolar имал ли си други музикални проекти, свирил ли си в група?
Като дете понякога импровизирах с разни приятели само с китари или с инструменти, които намирахме в разни благотворителни магазини. Много исках да мога да пея, бях доста запален по музиката на Елиът Смит и Ник Дрейк, но за щастие бързо осъзнах, че колкото по-малко звуци издавам с устата си, толкова по-добре за всички. Преди Crosspolar имах и друг проект, с който правех музика от хип-хоп до "вдъхновен" от Burial геридж. През годините барабаните започнаха бавно да изчезват от парчетата ми. Съдадох Crosspolar, за да може музиката ми да придобие повече фокус. През последните години отново започнах да експериментирам с бийтове и съм натрупал нов материал, част от който ще издам в някакъв момент. Все още не съм решил дали ще е под името Crosspolar, или ще е нещо ново. Работя и по музика за един хип-хоп артист и това е доста забавен начин да предизвиквам сам себе си.

Освен китарата, какви са музикалните инструменти, които предпочиташ? Маниак на тема хардуер ли си или си от тези хора, които правят магии само с един компютър?
Преди 10 години смених Logic с Ableton Live и именно в този софтуер прекарвам най-много от времето си, въпреки че напоследък експериментирам и с Bitwig. Имам доста хардуерни инструменти, но ако трябва да съм честен, ако се разделя с повечето от тях няма да бъде краят на света. Забавно е да работиш с физически инструменти, но почти винаги семплирам отделни тонове или кратки фрази, изсвирени на тях и всичко останало правя в Ableton. Имам, разбира се, някои инструменти, които обожавам, например Roland SP404, Yamaha RM1X и AN1X, няколко по-стари семплера и ефект-процесори на Zoom. За мен кийбордите са доста фрустриращи, не мога да свиря на тях, затова използвам Push контролера на Ableton, а китарата ми има MIDI-адаптери. Смятам, че мозъкът ми работи по много китарен и геометричен начин, така че за мен е доста по-лесно да измислям кратки музикални теми по този начин. През последните години доста използвам и iPad. Има няколко невероятни компании, които правят страхотни синтезатори, секвенсъри и ефекти за тях. Някои от тях се възползват от тъчскрийн технологията по начин, който реално не може да бъде постигнат с мишка и клавиатура.

Знаем, че подготвяш специален сет, да очакваме ли да чуем тракове от досегашния каталог на Crosspolar, или ще се хвърлиш в абсолютна дрон импровизация?
Подготвил съм лайв версии на някои парчета, но в сета ми има и много нова музика. Беше голямо предизвикателство да адаптирам някои от по-старите тракове, защото се оказа че съм изгубил работните им файлове и трябваше да ги направя едва ли не от нулата, за да сработят.

Изданията ти като Crosspolar не са много на брой, но са доста различни едно от друго, особено като настроения. До каква степен планираш музиката, която ще включиш в даден албум?
Колкото и да ми се иска да те излъжа и да ти кажа, че имам някаква грандиозна визия за музиката си и работя неуморно, докато не я материализирам, истината е, че за мен е доста трудно да се фокусирам върху едно единствено нещо. Постоянно жонглирам с различни палитри от звуци и техники. Имам много материал, който е готов докъм 90% или съществува под формата на някакво демо. Може би звучи малко хаотично, но в работата си преминавам през фази, в които съм много продуктивен, и месеци, в които изобщо не ми се занимава. Преди доста се напрягах от тези "сухи" периоди, но се научих да ги приемам. В крайна сметка трябва да поживееш малко, за да има за какво да пишеш музика, нали така? Прочети книга, изгледай филм, прекарай време сред природата. Трябва с нещо да захраня креативната машина… Използвам тези непродуктивни периоди за организация на проектите си. Отделям някой уикенд и преминавам през последните 20-40 работни файлове. Тогава започвам да виждам връзките и обединяващите теми между траковете. След това често ги разделям в групи и продължавам да работя по тях паралелно. Това ми помага да не се отегчавам. Не знам дали бих препоръчал този метод на някого другиго, но разграничаването на процесите по създаване и организиране на музиката прави нещата много по-забавни за мен. Недостатъкът на всичко това е, че отнема много време да завършиш нещо.

Колко зависи музиката от инструментите, които ползваш в момента? Обичаш ли да си поставяш сам някакви ограничения, или използваш всичко, което имаш под ръка?
Със сигурност се ограничавам, защото в противен случай ще съм още по-бавен, отколкото по принцип. Харесва ми да правя малки конфигурации от инструменти и да експериментирам в техните граници. Правя това както в Ableton, така и на iPad-a, например се ограничавам само до плъгина. В света на хардуера комбинирам нещо като Circuit Tracks или Yamaha RM1X с един външен синтезатор и може би един-два ефекта. Нещата, които създам по този начин, никога не биват издавани в оригиналния си вид, а по-скоро биват ресемплирани и преработени в други сесии.

Освен музикант си и визуален артист, който е работил за Lorn, Thugwidow & Bruised Skies, Noods Radio, Koreless и други, за които вероятно дори не подозирам. Кое идва първо – музиката или изображенията?
Двете са доста тясно свързани и обикновено работя паралелно по тях. Ако някоя концепция не се превежда толкова добре визуално, се опитвам да компенсирам с музиката и обратно. Процесът също е сходен в двата случая – играеш с композицията, текстурата, очакванията и правилата.

Единственото издание на Crosspolar, което нямам в колекцията си, е EP-то "Simulacra", което излезе на флопи дискета. Колко трудно беше да направиш музика за този формат?
Не бих казал, че беше трудно, по-скоро беше неудобно. Да го кажа така: не бих искал да се занимавам с по-голям тираж дискети. Да побера нещата си на флопи диск беше най-трудното – трябваше да компресирам траковете до mp3 файлове с 8 kb битрейт. Може би щеше да е по-хитро да разбия траковете на секвенции или отделни семпли, и да ги форматирам, за да могат да бъдат слушани с някой тракер или да напиша програма за целта. Това е нещо, с което бих експериментирал в бъдеще… Съществува хипотеза, че всъщност хората не слушат аудиокасетите, които купуват, а по-скоро ги третират като физически обекти, които са физическото превъплъщение на нещо нематериално като музиката. Ако това наистина е вярно, значи човек може да използва и други медии освен конвенционалните касети, дискове и плочи. Харесва ми идеята да използвам рециклирани материали (купих използвани дискети от eBay) и превръщането на нечий отпадък в нещо по-желано, в случая чрез пренасянето на този нематериален продукт върху него. Освен всичко, дискетите са доста забавен формат за дизайн, защото има голямо разнообразие от материали и цветове, които все още са налични.

Ти си от Естония, но от доста години живееш в Англия. Коя страна те е оформила най-много като артист?
Роден съм в Естония и макар че съм прекарал повечето си лета при дядо ми и баба ми там, съм израснал във Финландия. В Англия се преместих преди повече от десет години. Смятам, че и трите места са ми повлияли много, всяко по свой различен начин. "Gaia Industries" е албум, посветен на тези детски лета в провинцията, докато "Simulacra" е интерпретация на ранните ми тинейджърски години във Финландия, когато се чувствах сякаш сме на ръба на тази странна космическа, технологична епоха. Малко е тъжно, но все още помня възторга, който изпитах в момента, в който за пръв път видях Nokia с цветен дисплей. Времето, прекарано във Великобритания, ми даде възможността да погледна назад към тези преживявания от друг ъгъл. Даде ми различна перспектива за неща, които съм приемал за даденост или съм смятал за напълно злободневни. Във визуалната си работа постоянно търся вдъхновения от Естония и Финландия, две страни с много богата и дълбока, но често пренебрегвана история в изкуството и дизайна. Израствайки малко по-на Север и Изток в Европа, преживяваш много неща, които на Запад не са познати. Когато учих дизайн, например, всички бяха обсебени от Баухаус, но никога не бяха чували за Вхутемас.

Sofia Drone Day се организира от платформата Amek Collective и ще се проведе на 28 май (събота) в Koncept Space с участието на Crosspolar, scav и триото Shentov, Simitchiev, Lukanov, а един от присъстващите ще си тръгне с двойна покана за съвместното събитие на Amekи "Аларма Пънк Джаз" в неделя (29 май), на което ще свирят Jerusalem In My Heart, канадската авангардна цигуларка Джесика Мос и краут-поп дуото OOHS! Повече за двете събития – тази вечер (25 май) в "Аларма" по програма "Христо Ботев" от 21.30 до 23.00 ч.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Неделен следобед с осем годишни времена: Вивалди, Пиацола и Джошуа Бел

Концертната разходка из летните европейски фестивали за класическа музика в "Неделния следобед" на 3 юли завърши с една августовска вечер на 2021 година, когато в рамките на най-големия и демократичен фестивал за класическа музика в света – BBC Proms в Лондон, са представени "Осемте годишни времена" на знаменития американски цигулар Джошуа Бел и..

публикувано на 04.07.22 в 09:06

"Нос" на Шостакович, спектакъл на Баварската държавна опера

Операта "Нос" на Дмитрий Шостакович е първата му реализирана творба в този жанр. Написана е през 1927-1928 година на основата на едноименната повест на Николай Василиевич Гогол от 1836 година. Либретото е от самия композитор с добавки от Евгений Замятин, Александър Прейс и Георгий Йонин. Самият Шостакович споделя: "Когато пишех музиката, най-малко..

публикувано на 02.07.22 в 08:35

"Нос", опера в три действия от Дмитрий Шостакович

Музика: Дмитрий Шостакович Либрето: Дмитрий Шостакович, Евгений Замятин, Александър Прейс, по едноименната повест на Николай Василиевич Гогол Премиера: 18 януари 1930 г. Действащи лица: • Платон Ковальов, колежански инспектор – баритон • Иван Яковлевич, бръснар – бас • Прасковя Осиповна, негова жена – сопран • Квартален надзирател – тенор • Иван,..

публикувано на 01.07.22 в 18:44
Надежда Табакова-Димитров и Йоанна Каменарска

Среща между пиано и цигулка

В рамките на 53-тия Международен фестивал "Софийски музикални седмици" на 1 юли в камерна зала "България" ще се състои концерт на Йоанна Каменарска, цигулка, и Надежда Табакова-Димитров на пианото. В програмата са включени произведения на Бах, Рихард Щраус, Васко Абаджиев. Дуото на Йоана и Надя се събира в Хамбург преди повече от години, където..

публикувано на 01.07.22 в 14:51

Румен Бояджиев-син: Най-големият враг на изкуството е егото

Той носи името на баща си и се гордее с това, но макар и двамата да се занимават професионално с музика, твърди, че "се борят в различни жанрове". Скромен и самокритичен е и упреква сам себе си, че не проявява достатъчно самодисциплина, за да работи толкова, колкото би му се искало. В разгара на един много успешен и плодоносен творчески сезон,..

публикувано на 01.07.22 в 09:35