Защо автентичността в риск е риск за идентичността?

Опазването на културното и историческото наследство на България, като част от световното и европейско богатство, застава в центъра на дискусията за автентичността в риск.

Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и иновациите за опазването му? Има ли място за креативност и гарантира ли се автентично наследство чрез законодателство? Какво ни дават 3D възстановките? Към кого е насочена новата магистърска програма "Опазване на културното наследство“ в УАСГ и какво ще реши обучението на специализирани кадри?

В четвъртата и заключителна от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев“ участват: гл. ас. д-р арх. Емилия Кълева, доц. д-р инж. Лъчезар Хрисчев, гл. ас. д-р инж. Гергана Антова – от Университета по архитектура, строителство и геодезия, както и гл. ас. д-р арх. Димитрина Попова от Института за изследване на изкуствата при БАН.

“Автентичност означава истинност, достоверност, това всъщност е основният критерий в сферата на културното наследство. Представата за културно наследство е, че това е основен документ за миналото и е изключително важно за него да е истински и надежден, а не фалшив“, казва в “Нашият ден“ гл. ас. д-р арх. Емилия Кълева и допълва:

“Важността на автентичността е подчертана и в поредица международни документи, като основна цел и основен принцип в опазването на културното наследство.“

“Важно е да кажем, че представата ни за автентичност се развива, тя еволюира. Докато през ХIХ в. автентичността се отнасяла като отношение спрямо материала, от който е изграден един обект, то ХХ – ХХI в. това вече съвсем не е така, а се включват и нематериалните аспекти на културното наследство. Автентичността в риск води до идентичност в риск, нещо много релевантно и за нашия български контекст“, посочва още тя.

“Всяка една намеса в конструкцията на недвижимото културно наследство трябва максимално да запазва историческата стойност на първоначалните сгради и ценности, но успоредно с това трябва и да отговаря на изискванията за дълготрайност, експлоатационна годност и надеждност, което невинаги е много лесно, защото осигуряването на надеждност е свързано и с намеса в конструкцията“, казва в “Нашият ден“ доц. д-р инж. Лъчезар Хрисчев и допълва:

“Понякога се налага за определени паметници на културата да запазим само фасадите, но когато говорим за опазване на културното наследство, в частност на сградите, трябва винаги подходът да е насочен не само към фасадите, а реално към всички елементи.“

“Създаването на тримерен цифров архив се очертава като една основна стратегия за запазване на културните обекти. От гледна точка на автентичността, чрез използване на дистанционни методи се създава точен и подробен модел на състоянието на културния паметник към момента, в който е направено заснемането. Осигуряваме автентичността към момента на заснемането, което след това се използва за 3D дигитализация, архивиране, визуализация, като по този начин се поддържа автентичността“, казва в “Нашият ден“ гл. ас. д-р инж. Гергана Антова от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

“Проектът, в който участвах в рамките на по-големия проект “Наследство“ БГ, е за дигитализацията на архива при Института за изследване на изкуствата при БАН. Там има един огромен фонд "Архитектура“, който също премина през дигитализация.

Докато се занимавах с тази задача, открих, че някои от обектите и сградите, които са заснети през 50-те и 60-те години, не съществуват вече в реалността“, казва в “Нашият ден“ гл. ас. д-р арх. Димитрина Попова от Института за изследване на изкуствата при БАН и допълва:

“Затова предприех една научна задача да направя техни визуални възстановки. В този смисъл тук автентичността в този мой научен проект е в самите документи, правени на ръка от професионалисти - архитекти. Те са мостът, който пренася идеята за къщата от ХIХ в. в ХХI в.“

Чуйте пълната дискусия в звуковия файл.

Фейсбук страница на БНР
Фейсбук страница на Наследство БГ
Фейсбук страница на Кирило-Методиевския научен център при БАН