Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени във връзка с дигитализацията на културно наследство? Кой се страхува от виртуален музей и доколко той е в конфликт с реалния? Това са част от темите във втората от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев".
Музеите се спасяват сами – защо?
“Държавата (и в частност Законът за културното наследство) отбелязва, че трябва да има дигитализация и дефинира какво означава “дигитализация на културно наследство“, но спира дотам, не продължава с това как трябва да се направи тя.
Говоря за закона, може би трябва да има някакъв подзаконов акт, някаква наредба за това, която все още не е създадена, която да даде структурата за тази всеобща дигитализация на културното наследство във всичките негови области и подразделения. Да покаже как да се случи то в специфичните музеи, архивите и библиотеки – това липсва“, казва в “Нашият ден“ доц. Венета Ханджийска, директор на Регионалния исторически музей София, и допълва:
“Дигитализацията не трябва да е самоцел, трябва да има много ясно дефинирани правила – какво дигитализираме, как го дигитализираме и какво ще стане след това с този дигитален продукт.“
“За мен отговорът на въпроса – защо се справяме сами – се крие в това, че сме твърде различни по между си. Не като тематика, а като форма на създаване, на подчинение към различни министерства и институции. Това определя и формата на финансиране“, казва в “Нашият ден“ д-р Екатерина Цекова, директор на Националния политехнически музей, и добавя:
“Темата за дигитализацията е поставяна от много години, стига донякъде и приключва, но ние в нашия музей решихме, че дългото чакане няма да ни помогне. Решихме да се насочим и да закупим един продукт, който донадградихме с наше участие, така че да бъде подходящ за дигитализация. Това е малка система, вече четвърта година работим, но сме на първия етап – по-скоро да съхраним нещата. Не сме стигнали още до виртуално им представяне.“
“Ние от Националния природонаучен музей в момента имаме текущ проект за дигитализация, който е по Европейската пътна карта за научна инфраструктура. Този проект се случи, благодарене на факта, че ние сме част от тази международна организацията на природонаучните музеи в Европа, където започна процесът за дигитализиране на природните образци в голяма част от музеите в Европа, а ние се включихме в него.
Ние сме нагледен пример за това как сами се спасяваме. Това, което правим, не е дигитализация, предвидена по направление на Министерство на културата, а друг тип“, казва в “Нашият ден“ проф. д-р Павел Стоев, директор на Националния природонаучен музей при БАН.
“Не можем да избягаме от световните тенденции – дигитализация, цифровизация – това е бъдещето. Реално, ние се занимаваме с дигитализация от десетилетия, използвайки програмите на нашите колеги, тъй като членуваме в международни организации. Що се отнася до това, което се предвижда в Министерството на културата, преди да се стигне до дигитализация, трябва да има едно много сериозно изучаване на културното наследството.
В Градинско парково изкуство например нещата са, меко казано, трагични, има един човек в НИНКН, който седи там, за да утвърждава инвестиционни проекти. Няма ги тези групи, които навремето действително се занимаваха с изучаване и паспортизация на наследството, казва в “Нашият ден“ д-р Красимир Косев, директор на Университетски ботанически градини към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и подчертава:
“Въпросът за виртуалните музеи върви все още като дебат. В Европейския консорциум на ботаническите градини например това продължава да се обсъжда.“
Фейсбук страница на Наследство БГ
Фейсбук страница на Регионален исторически музей - София
Фейсбук страница на Национален политехнически музей
Фейсбук страница на Националния природонаучен музей
Какъв е успешният модел за дигитализация на музеите, чуйте пълната дискусията в звуковия файл.
Опазването на културното и историческото наследство на България, като част от световното и европейско богатство, застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и..
Опазването на културното и историческото наследство на България като част от световното и европейско богатство застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и иновациите за..
В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на историята? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Мощи на Светите..
В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на история? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Това са само част от..
Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени във връзка с дигитализацията на културно наследство? Кой се страхува от виртуален музей и доколко той е в конфликт с реалния? Това са само част от въпросите, които ще дискутират във втората от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев": доц. Венета..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg