В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на историята? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите?
Това са само част от въпросите в третата от поредицата майски срещи в ефира на програма "Христо Ботев“ с участието на: проф. д-р Славия Бърлиева и д-р Евгени Зашев от Кирило-Методиевския научен център при БАН, писателя Михаил Вешим, Ани Кателиева и Владимир Дюлгеров – ученици от Националната гимназия за древни езици и култури.
“Кирил и Методий са в основата на много идентичности – и на културната, и на религиозната. Те са били използвани като основа за създаване на идентичност в критични ситуации от много народи, главно славянски, във времена на големи политически трусове, във време на разпад на големите империи. Кирил и Методий излизат и като основни символи на национална идентичност“, казва в “Нашият ден“ проф. д-р Славия Бърлиева и допълва:
“Те са били понякога присвоявани от различни общности и народи. За българите обаче връзката с Кирил и Методий и тяхното дело е нещо много старо, изконно, което е било символ на подкрепа в тежки времена. По времето на налагането на християнството например, по време на унищожаването на нашата държава под чуждо владичество, по време на Византийското робство, при създаването на Второто българско царство, а по-късно и в борбата за възстановяване на Българската църква.“
“Много от нещата, които се извършват като научна работа, не могат да бъдат представени, защото са дълги, времеемки и скучни. За да се достигне до извода, че едно произведение принадлежи на старобългарски автор, се работи в продължение на години, за да се каже едно изречение. Ние в Кирило-Методиевския център напоследък се стремим да се отворим максимално към това, което се нарича българска общественост в най-широкия смисъл на думата, и в частност към българското образование. В рамките на големия консорциум “Наследство“ БГ създадохме един образователен цикъл, интерактивен, базиран на нашата образователна платформа, който кръстихме “Кирилометодикон“, в който се постарахме да обхванем всички възрасти, казва в “Нашият ден“ д-р Евгени Зашев от Кирило-Методиевския научен център при БАН.
“Направихме анкета и проучихме нуждите на учителите от българските училища в чужбина и създадохме един цикъл от 10 кратки епизода по Кирило-Методиевистика във видеоформат, които преди дни буквално подарихме на нашите училища в чужбина.“
Той посочи още, че е създаден продукт, свързан с Кирило-Методиевистиката, за училищата в България, както и за докторантите у нас.
“Направили сме едно специално приложение на в. “Стършел“ по случай честването на 24 май с помощта на “Наследство БГ“ – един несериозен поглед към делото на Кирил и Методий, съобщава в “Нашият ден“ Михаил Вешим, главен редактор на вестник “Стършел“, и разказва повече за това как са били изобразявани братята Кирил и Методий от карикатуристите в различните епохи:
“Преди 9 септември те са с ореоли. След това, когато новият в. “Стършел“ започва да излиза, вече няма. По едно време даже Й на Методий изчезва, за да е по-близко до народа.“
Чуйте от пълния запис на дискусията в звуковия файл, какви въпроси на участниците зададоха учениците от НГДЕК – Ани Кателиева и Владимир Дюлгеров – и как им отговориха специалистите.
Фейсбук страницата на Наследство БГ
Фейсбук страницата на Регионален исторически музей - София
Фейсбук страницата на Национален политехнически музей
Фейсбук страницата на Националния природонаучен музей
Опазването на културното и историческото наследство на България, като част от световното и европейско богатство, застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и..
Опазването на културното и историческото наследство на България като част от световното и европейско богатство застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и иновациите за..
В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на история? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Това са само част от..
Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени във връзка с дигитализацията на културно наследство? Кой се страхува от виртуален музей и доколко той е в конфликт с реалния? Това са част от темите във втората от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев". Музеите се спасяват сами –..
Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени във връзка с дигитализацията на културно наследство? Кой се страхува от виртуален музей и доколко той е в конфликт с реалния? Това са само част от въпросите, които ще дискутират във втората от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев": доц. Венета..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
Днес ще бъде връчена престижната награда "Рицар на книгата". Асоциация "Българска книга" организира церемонията всяка година на Световния ден на книгата и..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg