Най-бързо на войната реагират лирическите жанрове, защото те са най-експресивни – една украинска поетеса Екатерина Комар написа неотдавна песенен текст, в който се казва "Вече не сме малки, само няколко дни и пораснахме“ – казва доц. Огняна Георгиева-Тенева. "По-късно идват прозаическите жанрове, те имат нужда от дълбочина, от търсене на причинно-следствени връзки“.
"Поезия за деца, която говори за бойни знамена и маршове, се появява още след Освобождението. Те обаче са миролюбиви и патриотични стихотворения. Тогава в детската литература преобладават лириката. Ситуацията обаче се променя коренно с избухването на Балканската война. Още първите бомбени ехтежи са отразени в детската литературна периодика – знаменитите списания "Звездица“, "Светулка“ и "Младина“. Започва се оптимистично, но емоционалната гама се пречупва след започването на втората поредна война. Идват драматически нотки и те властват до Първата световна война – вече има много смърт, нивята пустеят, много мъже са загинали – и всичко това е представено в детската поезия от това време.
Образът на войната не изчезва, но търпи една много интересна трансформация между двете войни – идва един естествен стремеж, който най-добре се очертава от Елисавета Багряна, тя не пише за война, обръща се към слънцето, към багрите, има прегряване от военните теми. Но се появява прозата, която се връща към великото минало на България.
Още за образа на войната в българската детска литература чуйте в "Какво се случва“.
Доц. Огняна Георгиева-Тенева е преподавател в НБУ, автор на книги и статии за детската литература и начините за нейното преподаване.
Снимки – nbu.bg
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ. Разположена е в четири пространства на Художествената галерия – Казанлък. Това е първият опит за цялостно представяне на, както я нарича директорът на галерията Пламен Петров, куратор на изложбата – "едно..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Пламен Тотев за книгата му "Митове за сътворението". В книгата са разказани старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове – за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните. От тях ще научите..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
От години Банско е не само предпочитана зимна ски дестинация и лятна възможност за туристически преход из планината, а и град, предлагащ богат палитра от културни събития и срещи. Общината изпрати месец юли с препълнени площади и наситена фестивална програма и за 27-и път е домакин на един от най-мащабните джаз фестивали "Банско джаз..
Фестивалът за дизайн на персонажи Pictoplasma ще се състои във Варна за втори път с балканско издание. Артисти от България, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия и Украйна ще покажат най-новите тенденции в дизайна на персонажи от сферите на съвременно изкуство, стрийт арт, мода, илюстрация и анимация с балкански привкус. Pictoplasma x Balkans..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
