Най-бързо на войната реагират лирическите жанрове, защото те са най-експресивни – една украинска поетеса Екатерина Комар написа неотдавна песенен текст, в който се казва "Вече не сме малки, само няколко дни и пораснахме“ – казва доц. Огняна Георгиева-Тенева. "По-късно идват прозаическите жанрове, те имат нужда от дълбочина, от търсене на причинно-следствени връзки“.
"Поезия за деца, която говори за бойни знамена и маршове, се появява още след Освобождението. Те обаче са миролюбиви и патриотични стихотворения. Тогава в детската литература преобладават лириката. Ситуацията обаче се променя коренно с избухването на Балканската война. Още първите бомбени ехтежи са отразени в детската литературна периодика – знаменитите списания "Звездица“, "Светулка“ и "Младина“. Започва се оптимистично, но емоционалната гама се пречупва след започването на втората поредна война. Идват драматически нотки и те властват до Първата световна война – вече има много смърт, нивята пустеят, много мъже са загинали – и всичко това е представено в детската поезия от това време.
Образът на войната не изчезва, но търпи една много интересна трансформация между двете войни – идва един естествен стремеж, който най-добре се очертава от Елисавета Багряна, тя не пише за война, обръща се към слънцето, към багрите, има прегряване от военните теми. Но се появява прозата, която се връща към великото минало на България.
Още за образа на войната в българската детска литература чуйте в "Какво се случва“.
Доц. Огняна Георгиева-Тенева е преподавател в НБУ, автор на книги и статии за детската литература и начините за нейното преподаване.
Снимки – nbu.bg
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Началото на годината е време за предположения и надежди. В рубриката "Моментна снимка" с драматурга Майя Праматарова се коментират спектакли от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg