Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Що е "римейк" и има ли го и в литературата

Повторение, обновление – практики на римейка

Снимка: Pixabay

Чуждицата "римейк" не е новост в българския език, но в публичната реч присъства по-често не със специализирани, а с метафорични употреби. Основното значение се отнася към определен вид филми, създадени въз основа на по-ранни, но такива в родното ни кино все още се броят на пръсти. Може да се установят аналогии на тази практика в други области и изкуства, които да съществуват под същото или под други, синонимни названия. От търговска гледна точка новата версия на един успешно преминал през екраните филм дава по-сериозни гаранции за материален успех, отколкото едно напълно ново (и неизвестно) заглавие. Но това условие е валидно преди всичко за т.нар. "масова културна продукция" или за "културната конфекция“. Ала има и много интересни и художествено значими творби както на киното, така и на литературата и музиката, които също можем да отнесем към практиката на римейка. 

В какви случаи и при какви условия разработването не само на един познат сюжет, но и позоваването на предходните му реализации се явява необходимо условие за създаването на художествена творба със сериозен въздействен потенциал?

Говорим за първия брой от поредицата на Института за литература при БАН "Studia Litteraria Serdicensia", който събира, редактирани и обогатени версии – своего рода римейкове – на доклади, представени на националната научна конференция "Повторение, обновление – практики на римейка", организирана съвместно от Секция "Теория на литературата“ в Института за литература към БАН и Катедра "Теория на литературата“ във Факултет "Славянски филологии“ на СУ "Св. Климент Охридски“.

Огнян Ковачев и Пламен Антов разказват за сборника, но дават и полезни примери, илюстриращи понятието, както и обясняват къде свършва римейкът и почва плагиатът.



По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. д-р Владимир Божилов (вляво) и Емил Янев

Напред към звездите

В последния си за годината епизод 572 "Трамвай по желание" отправя научно-романтичен поглед към космическия театър. По създала се вече традиция гост в закриващия за 2025 г. спектакъл е астрономът доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски". Популярният астроном дълги години използва..

публикувано на 31.12.24 в 17:05
Тери Пратчет

Изкуството в мен: Фантастичният Тери Пратчет

Самото име Тери Пратчет ни потапя във фантастични светове и черен хумор, предизвиква ехидна усмивка и бурен смях. Книгите му са емблематични. За всички, които са разколебани дали да вярват в Дядо Коледа, предлагаме актьорска интерпретация на "Сериозна причина, за да повярваш в Дядо Коледа", най-нежният разказ на маестро Тери Пратчет.

публикувано на 31.12.24 в 15:35
Надин, Верен, Антонио Патарозлиев, Янислав, Габриела, Луиза

Тийнейджърът в мен: Антонио Патарозлиев

Гост в "Тийн Тайм" е вечно позитивният човек – тенорът Антонио Патарозлиев. Израснал в семейство с баща бохем и пътешественик, пеещ великолепно, заедно със своите приятели, Антонио се учи от тях на музика и интерпретация. Работи като шофьор на декори в театър "София" и гледа всички постановки с Антон Горчев, Катя Паскалева, Татяна Лолова,..

публикувано на 31.12.24 в 15:25

Любомира Петева – "Дъщеря на баща си"

Истории за семейните връзки, приятелството и утехата, която носи природата, побрани в стихове. Общо 59 на брой. Всяко едно от тях е нишка в гоблена на живота на една "Дъщеря на баща си". Тъкмо така се нарича дебютната стихосбирка на Любомира Петева – "Дъщеря на баща си". В книгата ѝ любовта контрастира с изоставянето, а думите рамкират живота – от..

публикувано на 31.12.24 в 11:02
Чарлз Буковски

Изкуството в мен: Нетрадиционна празнична поезия – нежна, чувствена и гневна

Най-хубавата Коледа, която помня, се случи в една малка стаичка  във Филаделфия, дръпнах всички щори, легнах си и се завих. Нямаше телефон, нямаше коледни картички, нямаше роднини, нямаше подаръци. И мисля, че се чувствах по-добре от всеки в този град, и от почти всеки във всички градове. И..

публикувано на 31.12.24 в 09:27