"Украси и гримаси" – изследването на Надежда Стоянова намира в литературата от 20-те и 30-те години на 20 век интерпретации и на моден Париж, и на карнавалът и на дендито и на страстния моден танцьор и още много различни посоки на темата.
"Модата е едно от лицата, през които можем да видим модерността в междувоенните години. Българската култура и литература е много резервирана по отношение на модата. Модата се мисли като "криворазбрана цивилизация". И някак през междувоенните години изведнъж започва да се появява едно по-сложно осмисляне на модата като едно от лицата на модерното.
"Вестник за жената" от това време не е само вестник за модни силуети, но и за култура – когато говорят за мода там , авторите правят рефлексия за себе си. От статията "Венера Милоска и тънката линия" може да се разбере например, че важно е не човешкото тяло да е крехко, а да е гъвкаво, силно и устойчиво, за да може да се справи със ситуацията. Тоест модата носи устрема към живота, тя е жизнена практика, един от изразите на витализма на епохата. Това не означава, че нямаме достатъчно критика към това явление в различни измерения".
Чуйте Надежда Стоянова в "Артефир".
Д-р Надежда Стоянова е преподавател по българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на монографията "Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето" (2015), на литературоведски статии и студии, публикувани в специализирания научен печат. Част е от редакционния екип на сп. "Филологически форум".
Европа чества 15 години от създаването на Европейската награда за литература . По този повод в Брюксел бяха организирани поредица от събития и дискусии с отличени през последните три години писатели. В "Нашият ден" носителят на Специално отличие от Наградата за литература на ЕС Тодор П. Тодоров разказва за гостуването си в столицата на..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по прочутата пиеса на големия шведски режисьор и драматург е дело на режисьорката Детелина Станева, която е сред най-младите творци в българския театър. Текстът на Ингмар Бергман е в превод наВаса Ганчева...
Срещаме ви с едно от най-смелите пространства за съвременно изкуство в София – галерия "Пунта". Открита през 2022 г. на улица "Дунав", галерията е основана от куратора Бояна Джикова и художниците Аарон Рот и Викенти Комитски. Тя е посветена на пост-интернет естетиката и на така наречения "траш арт" – художествена практика, която експериментира с..
90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ. Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
