"Украси и гримаси" – изследването на Надежда Стоянова намира в литературата от 20-те и 30-те години на 20 век интерпретации и на моден Париж, и на карнавалът и на дендито и на страстния моден танцьор и още много различни посоки на темата.
"Модата е едно от лицата, през които можем да видим модерността в междувоенните години. Българската култура и литература е много резервирана по отношение на модата. Модата се мисли като "криворазбрана цивилизация". И някак през междувоенните години изведнъж започва да се появява едно по-сложно осмисляне на модата като едно от лицата на модерното.
"Вестник за жената" от това време не е само вестник за модни силуети, но и за култура – когато говорят за мода там , авторите правят рефлексия за себе си. От статията "Венера Милоска и тънката линия" може да се разбере например, че важно е не човешкото тяло да е крехко, а да е гъвкаво, силно и устойчиво, за да може да се справи със ситуацията. Тоест модата носи устрема към живота, тя е жизнена практика, един от изразите на витализма на епохата. Това не означава, че нямаме достатъчно критика към това явление в различни измерения".
Чуйте Надежда Стоянова в "Артефир".
Д-р Надежда Стоянова е преподавател по българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на монографията "Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето" (2015), на литературоведски статии и студии, публикувани в специализирания научен печат. Част е от редакционния екип на сп. "Филологически форум".
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg