В българската история има две събития, които продължават да задават въпроси и да нажежават емоциите – предателството на Левски и смъртта на Ботев. Забележително е, прочее, че с личностите на двамата светли българи са свързани и други още две загадки, разбунвали умовете – къде е гробът на Дякона и къде е покосен Ботев. Тоест, за двамата най-иконични образи на българската история ние продължаваме да тънем все едно в мъгла.
Е, вярно е, първият въпрос благодарение на огненото слово на Иван Вазов дълго време като че ли имаше своя отговор, оказа се обаче, че нещата не са чак толкова поетично ясни: появиха се множество публикации, оспорващи твърдението, че поп Кръстю е предателят; самият той с ревностно пристрастие до края на живота си се противопоставя на набеждаването.
Другият парещ въпрос е смъртта на Христо Ботев във Врачанския Балкан – вражески ли е куршумът, който го пронизва, или е наш, български. В своето забележително есе "Втората част на разговора" Цветан Стоянов слага в устата на Поета думите, че нарочно тръгва към своята Голгота, за да се чудят и маят българите до века дали пък не най-близките му хора не са му теглили куршума?
А че са тъкмо те се опитва да докаже в своята книга режисьорът и писател Искрен Красимиров "Да убиеш Ботев: мистерии, спомени, лъжи". Заедно с него и с Росен Тахов – автор на друга книга за смъртта на Войводата, "Убийството на Ботев. Чужд или свой е застрелял Поета", и с проф. Пламен Митев – признат експерт по щекотливите въпроси на българското Възраждане и на национално-освободителните ни войни, в "Премълчаната история" поставяме въпроса доколко съмненията в братоубийство са основателни и защо ги смятаме за такива.
Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..
Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...
Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..
След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..
Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема. Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...
Днес потребността от сценични изкуства е много голяма. Като живо изкуство, театърът влиза в директен контакт със своята аудитория и това е от изключително..
С премиера ще посрещне публиката си тази вечер Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе. Пиесата е "Духът на поета" от Стефан Цанев, която се играе с голям..
Има ли театър на миналото и театър на бъдещето, или театърът е винаги жив, неповторим и все същият? В Световния ден на театъра в "Нашият ден" говорят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg