Шринкфлация: Изкушението на търговците при инфлация

Едно ново явление завладява публичното пространство особено след повишаването на инфлацията – шринкфлация. На границата между маркетинговия трик и измамата, зад екзотично звучащия термин "шринкфлация" се крие добре познат търговски подход: намаляване на количествата на стоки (или редукцията на тяхното качество), за да се запази цената, към която потребителят е привикнал. Механизмът е особено характерен за периодите с висока инфлация. 

За логиката на търговците, влиянието на шринкфлацията върху поведението и портфейла на обикновения потребител и колко чест е този сблъсък, разказва в "Нашият ден" Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация "Активни потребители":

"Явлението изобщо не е ново, а само получи име. Терминът се появи от академичните среди от една английска професорка. В нашето общество стана популярен от месец-два. Шринкфлацията представлява намаляване на обема/количеството на дадена стока или нейното качество в съдържанието, без да се променя продажната цена. По този начин нито един статистически институт не може да регистрира увеличение на цените и да регистрира инфлация. Но реално това е една модификация на инфлацията, при която, без да се увеличават номинално цените, се намалява това, което потребителят получава. 

Най-негативната страна на това явление шринкфлация е, че то обикновено остава. Формално погледнато, това не е измама – имате обявена цена, имате обявен грамаж. Само че се разчита на това, че хората не са чак толкова прецизни и не обръщат внимание. Статистиката не отбелязва инфлация, тя регистрира цени по своята методика."

Николов даде пример, че на пазара има над 300 вида хляб и затова трябва да се търси някаква форма на идентификация. Той предложи форма, подобна на стандарта "Стара планина" при месото и колбасите. При хляба има един стандарт "България", който, според експерта, не е достатъчен. "Ако браншът се активира, може да създаде някакъв стандарт, който да дава гаранции. Другият вариант е да се приеме някаква законова разпоредба, която да задължава производителите да указват в съдържанието вида и сорта жито, използван в дадено брашно."

Богомил Николов подчерта, че най-добре се пази информираният потребител. Затова трябва ясно да показваме на производителите и на търговците, че не сме безучастни и че имаме претенции.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимка – ЕПА/БГНЕС