Какво се случва след края на безплатното здравно осигуряване за бежанците?

На днешния 25-и юли изтича и срокът на здравното осигуряване, което се покрива от държавата, на украинците в трудоспособна възраст, които имат временна закрила преди датата 26-и април. Държавата покрива за своя сметка вноски за здраве за срок от 90 дни от датата на регистрация за закрила. Това се променя за пребиваващите у нас бежанци. В това изключение спадат хората над 65 години и децата.

За тях здравни грижи ще продължат да се осигуряват, написа премиерът в оставка Калина Константинова през миналата седмица. Обаче представи нов план за временна закрила. Той беше приет на редовното заседания на Министерския съвет. Това съобщиха от правителствената пресслужба.

• Защо се налага бежанците от Украйна у нас да водят дела за достъп до убежище?
  

“Достъпът до медицински услуги е гарантиран на хартия, на практика се оказва, че само около 3% от бежанците, които са на територията на нашата област, осъществяват такъв достъп при нужда. Най-големият проблем, с който се сблъскват всички, е ангажираността на общопрактикуващите лекари и отказа от тяхна страна да приемат пациенти“, казва в “Нашият ден“ Полина Станчева, доброволец в Украински дом - Варна, и допълва:

“Реално погледнато, има много деца, новородени, които се нуждаят от педиатър. Също така в тази възраст, до 3-5-годишна възраст, за да не се наруши техният ваксинационен цикъл, е необходим педиатър, макар че РЗИ правят всичко по силите си да покрива необходимостта от ваксинация на децата в тази възраст.

Има много деца и възрастни хронично болни, които имат нужда от проследяване. Знаем как работи нашата здравна система, за да се мине през специалист, трябва да се мине през личен лекар. Натовареността на спешните кабинети е много голяма. В един момент се оказва, че това е единственият начин, минавайки през Спешен кабинет или Бърза помощ, да стигнеш до специалист. Мога да разкажа много в тази посока, но мисля, че успях да формулирам основния проблем.“

Достъпът до редките лекарства е много труден

“Уязвимите групи останаха, голяма част от останалите тук бежанци са точно такива. Друга група, която частично се припокрива с първата, това са бежанци от горещите точки, хора, които няма къде да се върнат – домовете им са разрушени и т.н.“, казва още Станчева и допълва:

“Имаме случаи с настанени пенсионери, които имат проблем с получаването на пенсиите си, в същото време са с хронични заболявания и имат нужда от лекарства. Даже и да не говорим за проследяване, имат нужда от специални медицински препарати, свързани със заболяванията си. Част от тях имат инвалидност“, посочва още тя.

• Протест за неизплатени средства по настаняването на украински бежанци
  

“Личните лекари даже не очакват да бъде предоставено от бежанеца удостоверението за регистрация в НАП. Все пак процедурата е такава Агенция по бежанците вкарва данни по електронен път в НАП. Там всеки си е бежанец, регистриран с удостоверение с личния номер на чужденеца, отивайки в НАП, получаваш удостоверение, че си регистриран. С цялата медицинска документация тръгваш да търсиш личен лекар, който да ти даде направление за специалист. Разбирам, че българските граждани също се сблъскват с тази система, но в този случай конкретно с бежанците се вижда колко е неадекватна системата ни“, посочва още тя. 

Тя увери още, че “даже и да няма възможност ваксините да бъдат поставяни от личен лекар, то бежанците могат да се обръщат в Регионалната инспекция. Поне доколкото е свързано с тръгването на училището и посещението на учебно заведение, проблемът с личните лекари не се отразява.“

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.