Продоволствената сигурност и войната в Украйна – застрашена ли е България?

Още през май Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) предупреди, че военният конфликт между Русия и Украйна застрашава световната продоволствена сигурност.

В началото на април Дейвид Бийзли, ръководител на Продоволствената програма на ООН, коментира, че войната създава продоволствена криза, "надхвърляща всичко, което сме виждали от Втората световна война насам".

По думите му случващото се там води до рязко повишаване на цените на храните и евентуален недостиг в много страни, които разчитат на износа от Русия или Украйна. Тези две черноморски държави са едни от най-важните играчи на световния продоволствен пазар, като по данни на ФАО, близо 50 държави покриват над 30 на сто от своя внос от пшеница с доставки от Русия и Украйна.

Какви са данните за България и можем ли да очакваме рязко покачване на цените на зърното?

“Тази година се очертава като добра за България. Ако я сравняваме с миналата – 2021-ва, можем да кажем, че имаме около 14-15%  по-ниски добиви, но не трябва да се пропуска фактът, че миналата година беше рекордна за страната ни“, казва в “Нашият ден“ Мая Асенова, търговски директор на реформа “БГ Агро“, един от големите износители на зърно, и допълва:

“В момента сме на приключване на жътвената кампания и пазарът работи с цифра около плюс минус 6 млн. лева, което на база исторически данни в никакъв случай не е лоша реколта. 

Тя посочва още, че “България може да се възползва от ситуацията с конфликта в Черноморския регион“:

“Тъй като и Украйна, и Русия са едни от ключовите играчи на зърнения пазар и тяхното отсъствие или възпрепятстване на износ оттам дава възможности на останалите държави – Европа, Румъния и България – да навлизат нови пазари и да се възползват от тези по-високи, подкрепени цени, които имаме сега“, посочва още тя.

Ситуацията в Украйна

“Украинското зърно със сигурност влияе на цените, защото те наистина са много голям зърнопроизводител и имат много блокирана стока в страната, която все още не може да излезе. Няма как да говорим за работа на пълен капацитет на пристанищата в градовете, в които има военни действия “, подчертава Асенова.

“Зърното е основна валута, но в България това не се осъзнава, защото има много зърно“, казва в “Нашият ден“ Филип Ромбаут, изпълнителен директор на "Агрополихим" – Девня.

“В България има достатъчно количество зърно, онова, от което няма нужда, ще бъде изнасяно по един или друг начин. Въпросът е дали това ще има влияние върху международния пазар?“

“Земята в Украйна не е частна, а държавна собственост. Когато Русия взима територия, практически взима земеделска земя. Фермерите, които не са собственици на земята, трябва да вземат решения септември-октомври месец да засее или да не засее. Фермерът ще си каже – “Не знам какво ще се случи, ако Русия е тук идната година“. Предполагам, че ще има страшно много обработващи земята, които ще се колебаят и няма да правят сеитба. Можем да предложим, че 2023 г. ще има още по-малко зърно, което ще излиза от Украйна.

Тази тревога, че няма да има достатъчно пшеница за страните, които внасят, става по-голяма идната година“, подчерта още той.

България

“Тук е добре, взимат се мерки като премахване на ДДС върху хляба. Когато имаше някакви информации за манипулация на пазара на олио, също имаше реакция. Не трябва да се тревожим“, посочи още той.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.