Етикетът "източноевропеец" добива негативно значение във Великобритания с началото на кампанията за Брекзит. Използван от политиците и доразвиван от медиите, той насажда определен стереотип на Острова, без да отчита различната история, религия, поведение и индивидуални качества на хората, дошли от различни части на бившия социалистически лагер.
Българката Ива Александрова, която живее дълги години във Великобритания и е експерт по миграция, подхваща тази болезнена за нея тема в книгата си "Тук, за да останем. Източноевропейците във Великобритания" ("Here to Stay – Eastern Europeans in Britain"). Изданието предизвиква доста интерес и дебати след излизането си.
"На мен ми беше много трудно да приема това, което усещах и виждах, че едно общество, което очаквах, че е отворено, включващо и което на много степени наистина е такова, може да проявява микроагресии и да чувстваш, че не си на мястото си. Етикетът "източноевропеец" не е интересен там, ние бяхме набедени, че вършим само нископлатена работа или не работим. Дори в прогресивни либерални кръгове може да се чуе "Аз имам чистачка българка", а това са начини да бъде уязвен човек, да му бъде отнето самочувствието, особено ако се стремиш към по-високи позиции" – казва Ива Александрова, която прави интервюта и с други източноевропейци – повечето жени. "Оказва се, че общото им усещане е, че те трябва да се доказват много повече."
Главната цел на книгата е да промени стереотипът. "В Англия настъпи едно отрезвяване – смята тя – има осъзнаване и желание да се разбере повече по темата. Много млади хора, които там са израснали – техните родители са от Източна Европа, но те са родени в Англия, също се чувстват объркани кои са, какви са. Ясно е, че стереотипите се формират през дълги периоди от време. Много е трудно те да се променят. Но това за източноевропейците е създадена отвън идентичност. Моята идея е, че ако осветлим тези нереални образи и кажем, че те не отговарят на истината, ако показваме различни истории – това е начин да се преодолее такъв тип мислене."
Книгата на Ива Александрова очаква и своето българско издание, чуйте разговора с нея в "Какво се случва".
Снимка – amazon.com
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg