"Дългият 18 век" е името на серия от статии на сайта на "Българското общество за проучване на 18 век", която предлага безплатен достъп до научните изследвания там. "Всеки, който проявява интерес може да си свали тази поредица и да научи много – казва доц. Д-р Надежда Александрова, преподавател в Софийския университет и Председател на Българското общество за проучване на 18 век – за европейския 18 век, за Просвещението, балканските процеси и, разбира се, за нашата българска среда, промяната на средновековното мислене и пътя към Българското възраждане. В академичната общност всеки изследовател е склонен да прави хипотези и да се опитва да ги доказва докъдето му стигат възможностите. Винаги се стремим да базираме нашите изследвания върху изворите – приписки, хроники, нова, модерна методология. Може да прозвучи даже малко екзотично, но това е академично дружество, което цели да популяризира идеите на Просвещението и да види как тези идеи се отразяват в български и балкански контекст. Много често тези идеи се процеждат през популизма, през национализма, на нас ни се ще да отидем отвъд клишето и да кажем нещата по нов начин."
"Българското общество за проучване на 18 век" се създава през 1992 година и започва с малка бележка на вратата на Университетската библиотека, поставена там от историка проф. Иван Първев. Към днешна дата 35 са националните организации, членове на Международното дружество ISECS, което има над 100-годишна история. "Приемат се и нови млади членове, а интересът в последните години се е повишил" – казва доц. Надежда Александрова – "Знанието за 18 век днес трябва да ни носи поуки- един от призивите на европейското Просвещение е за братството, за свободата, за правата на хората, които трябва да се съблюдават. Поуките от това, какво се случва когато търпението свърши, какво остава след революциите и добър похват ли са те- всички учени сме сигурни, че знанието по тези въпроси е важно".
Чуйте разговора с Надежда Александрова в "Какво се случва".
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ. Разположена е в четири пространства на Художествената галерия – Казанлък. Това е първият опит за цялостно представяне на, както я нарича директорът на галерията Пламен Петров, куратор на изложбата – "едно..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Пламен Тотев за книгата му "Митове за сътворението". В книгата са разказани старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове – за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните. От тях ще научите..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
От години Банско е не само предпочитана зимна ски дестинация и лятна възможност за туристически преход из планината, а и град, предлагащ богат палитра от културни събития и срещи. Общината изпрати месец юли с препълнени площади и наситена фестивална програма и за 27-и път е домакин на един от най-мащабните джаз фестивали "Банско джаз..
Фестивалът за дизайн на персонажи Pictoplasma ще се състои във Варна за втори път с балканско издание. Артисти от България, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия и Украйна ще покажат най-новите тенденции в дизайна на персонажи от сферите на съвременно изкуство, стрийт арт, мода, илюстрация и анимация с балкански привкус. Pictoplasma x Balkans..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg