Най-старият град в Испания – какво да не пропуснем?

В навечерието на октомври, броени дни преди Деня на испанската култура, честван като национален празник на Кралство Испания, нека отидем на пътешествие, където можем да усетим слънчевите лъчи в очите си, а морският бриз да развее косите ни. В културната съкровищница на Испания – Андалусия. Земята, владяна от финикийци, римляни, вестготи, маври и испанци.

Кацаме до град Херес де ла Фронтера – родното място на страстното фламенко. Летището е малко – поема по един-два полета на ден. А пейзажът около него е като картина, рисувана с маслени бои. Бели магарета и бели коне пасат бавно от леко изгорелите треви, в далечината се забелязват лозя, а трудолюбиви работници почиват под огромни палми.

Нашата крайна точка обаче се намира на 40 минути от тази зрелищна панорама. Стигаме до най-стария град в Испания – Кадис. Кацнал на тесния и завит малък полуостровен бряг на Коста де ла Лус. Още в първите минути разбираме защо брегът носи това име, което, преведено от испански, означава "Бряг на светлината“. Слънцето е застанало отгоре и се отразява в белите сгради. Всичко наоколо грее. Озарява целия разкош на вековните каменни къщи, крепостни стени и километричните океански плажове.

Едно изящно здание обаче приковава погледите на всеки посетител на града – Катедралата на "Светият Кръст над морето“. Символът на града, застанал със златния си купол на брега на океана, е последният щрих в картината на художника, изваял изящния испански град. Въпреки че вече повече от 2 столетия са изминали, откакто катедралата е завършена, местните все още ѝ казват "Новата катедрала“. Самото построяване на сградата отнема 116 години. Различните пластове на времето лесно могат да се проследят, както и смяната на стила и вкусовете на различните архитекти. Катедралата е започната в бароков стил, продължена е като рококо и е завършена в неокласически стил. В красивата ѝ фасада се вижда генуезки мрамор, кварцови и ясписови камъни, както и морски скали, по които още стоят миди и рапани.

Но Кадис не впечатлява само със своята катедрала. Духът на различните цивилизации, живели по тези земи, се усеща във всяко кътче на града – на метри един от друг можеш да видиш римски амфитеатър, арабски крепости и християнски църкви. Разхождайки се по тесните калдъръмени улички, човек лесно може да се изгуби, докато слуша уличните музиканти и веселите смехове на местните и докато гледа красивите цветя, висящи от изцяло стъклените балкони на къщите.

Нещо, което определено се забелязва, са хората, разхождащи кучета. Всеки от тях в едната си ръка държи каишката на домашния си любимец, а в другата бутилка от веро, която е пълна с разредена сапунена вода. Всеки път, когато кучето "маркира територията си“, стопанинът измива всичко след него. Така предотвратяват появата на неприятна миризма, която може да възникне в следствие от високите температури.

Заедно с това, всяка нощ улиците подлежат на основно почистване. Ръчно работниците измиват всяка фуга между камъните, а след това изтриват със специални четки всеки милиметър.

На сутринта градът осъмва чист и готов да посрещне още от усмивките и чистите сърца на испанците. Точно в тях се корени и темпераментният живот на Кадис. В ресторантчетата често срещана ситуация е как от 5 отделни масички в началото с напълно непознати хора след час биват събрани на голяма маса, на която седят приятели с песен и ведра усмивка на уста.

Подобна е и гледката на плажа. Макар и да разполага с дълги и широки плажни ивици, с които е заобиколен от всички страни, Кадис не е типичната туристическа дестинация за чужденци, а испанците, посещаващи града, са там, за да оценят историческото и културно наследство.

Ето защо голяма част от плажовете се посещават най-вече от жителите на града. Плажът е нещо като своеобразен площад, място, където да срещнеш приятели и роднини. Традицията на семействата от града е да ходят заедно на плаж. Още по улиците можете да видите цялата фамилия – около десетина човека – всеки от тях взел чадър и плажно столче в ръце. От малкото детенце, през модерния тийнейджър и току-що сгодилите се младежи, техните родители, до бабата и дядото. Всички са там. Играят на игри и се забавляват.

И обратно на крайбрежието – плажът на Кадис започва да се запълва след 18 часа. Тогава слънцето все още е високо на небосклона, работещите са свършили задачите си и отиват при семействата си, за да разпуснат от тежкия ден. Остават там до 21.30 ч., за да се насладят на вземащите дъха залези.

След това се прибират да починат за около час и в 10 и половина вечерта изпълват тесните каменни улички. Къщите не светят. Всички са навън. Напълно обичайна гледка е в 1.30 през нощта майките да купуват сладолед на децата си и да отиват да играят на близката детска площадка.

Така завършва денят в Кадис – градът, изобилстващ от красива архитектура, богат на културни традиции и фиести, наситен от цветни хора с топъл темперамент, зареждащи всеки с положителна енергия.

Чуйте в звуковия файл.