Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Радиосимфониците откриват новия си сезон с музика от Прокофиев, Шостакович и Лазар Николов

Петък, 30 септември, начало 19.00 часа

Симфоничният оркестър на БНР, диригент Марк Кадин
Снимка: Ани Петрова

На 30 септември Симфоничният оркестър на БНР и неговият главен диригент – Марк Кадин – ще застанат на сцената на столичната зала "България", за да открият новия си творчески сезон. Концертът преминава под мотото "Артист и власт", а в програмата са включени творби от по-ранния период на своите автори – Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович и Лазар Николов,чиято 100-годишнина се отбелязва през 2022 година. Солист в Третия клавирен концерт на Прокофиев ще бъде виртуозният грузински пианист Гиорги Гигашвили, който очарова българската публика при първото си гостуване на радиооркестъра през месец ноември миналата година, когато изпълни 20-ия, ре минорен концерт на Моцарт.

Гиорги Гигашвили

Гиорги Гигашвили е носител на множество награди сред които: Първа награда в Международния конкурс за пианисти в Лорет де Мар "Fiestalonia Milenio", Испания, Първа награда в IV Международен конкурс за млади пианисти "Фредерик Шопен” в Тбилиси, Първа награда и специалната награда "Нелсън Фрейре" в III Международен конкурс за пианисти във Виго, Италия (издание на Марта Аргерич, 2019). През октомври 2021 той печели Първа награда и Наградата на публиката в престижния конкурс KlavierOlymp в Бад Кисинген, Германия. Активно концертира като солист и камерен музикант по целия свят. Последните му изпълнения са в зала Корто - Париж и в залата на Полската филхармония Балтика - Гданск.

Сергей ПрокофиевТретият концерт на Сергей Прокофиев – до мажор, опус 26 – е завършен през есента на 1921 година, когато композиторът живее в Бретан, Франция. Но голямата част от него всъщност е написана преди това – в Русия (още през 1913 е записана темата на вариациите от втората част, а през 1915-1917 – първите две теми на първата част (встъплението и главната тема). За финал композиторът използва тема от финала на двучастния си струнен квартет, от чийто замисъл се е отказал. По този начин Третият концерт може и трябва да бъде отнесен към до-задграничния период от творчеството на Прокофиев. И действително, неговата ярка музика е близка на други произведения от същия период като например вдъхновената Трета соната. Концертът е дълбоко свързан с руската земя и руския национален мелос. Това определя и вътрешната сила и могъщото въздействие на неговата музика. Изключително популярен, Третият концерт на Прокофиев е любима репертоарна творба за всички пианисти по света. Сред изявените му интерпретатори са били Владимир Хоровиц, Ван Клайбърн, Самсон Франсоа, Лев Оборин, Яков Зак и Владимир Ашкенази а в наши дни – Йефим Бронфман, Евгений Кисин, Ланг-Ланг и Денис Мацуев.

Лазар Николов"Един от върховете на съвременната музика" – така определя творчеството на Лазар Николов неговият колега и – в голяма степен съвременник – забележителният български композитор академик Васил Казанджиев. А самият Лазар Николов казва за себе си: "Никога не съм имал намерението да бъда герой, да бъда борец. Единственото, което ме интересуваше, бяха моите произведения, тяхната завършеност, тяхната форма, която да ме задоволи. Аз съм доволен от това, което написах, и смятам, че тези неща имат някаква ценност. Бях си изработил броня срещу всички опасности, които стояха пред мен в миналото".

Сюитата за оркестър на Лазар Николов е сред ранните му, младежки творби. Тя е композирана през 1946 година и е била изпълнявана само два пъти след написването й: веднъж в зала "България", а след 10 години – и в Русе. След това произведението, както се каза "потъва в забвение". В петък вечер ще имате възможността да го чуем отново – в интерпретацията на Радиооркестъра. За огромна част от публиката това е почти премиера, тъй като творбата не е звучала повече от половин век!

"Болт" на Дмитрий Шостакович е създаден през 1931 година. В началото на 30-те години на 20-и век Шостакович получава предложение да напише балет по либрето, чието название тогава е било нещо от рода на "Около новата маиина". Либретото е съчинено от директора на Московския художествен театър – Виктор Смирнов, участник в Гражданската война, който няма абсолютно никакъв опит в областта на литературата. Нито темата, нито текстът пораждат някакъв особен ентусиазъм у Шостакович. В писмо до свой приятел той пише, че "другарят Смирнов му е прочел едно либрето, чиято тема е много типична: има машина, която се счупва (проблем с остаряване на материала), след това я поправят (проблем с обновяване на техниката) и в същото време купуват друга, а след това всички танцуват около новата машина". Либретото е преработвано много пъти, но от това не става по-добро, както всеки може да се убеди. Директорът на Мариинския театър в онези години – Сергей Радлов саркастично отбелязва, че в сравнение с "Болт", либретата на "Раймонда" или "Копелия" изглеждат като пиеси на Шекспир. По-голямата част от балета представлява нещо като сатиричен преглед на отрицателните герои от онова време, осеян с масови танци и пантомимни сцени. Отзивите на пресата са незабавни и отрицателни, при това балетът се разглежда изключително от идеологическа гледна точка. Премиерата се оказва единственото представление на "Болт": вече обявените спектакли са заменени от "Дон Кихот". Две седмици по-късно, на 21 април 1931 г., вестниците съобщават, че "Болт" е отстранен от репертоара по решение на ръководството на театъра, и че композиторът и хореографът се готвят радикално да преработят балета. Но "Болт" повече не се появява на сцената. Едва през 2005 той е изпълнен отново, този път – в Болшой театър. Сюитата от балета е представена за първи път през 1933 година.

Концертът се излъчва директно по програма "Христо Ботев".

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимира Стоянова и Пьотр Бечала

Впечатляващ дебют на Крисимира Стоянова в Мадрид

В съботната вечер (3 декември, от 20 часа) ще прекрачим прага на Театро Реал,за да съпреживеем емоциите на публиката на спектакъл на "Аида" от Верди състоял се на 3.11.2022 г. Това всъщност е премиерното заглавие, с което тържествено откриха сезона на 24 октомври в Кралския театър в испанската столица. Голям шум се вдигна в медиите заради..

публикувано на 03.12.22 в 08:30

Музикалният театър, оперетата и мюзикълът са жанрове на младостта

С една от последните си хитови премиери "Цигулар на покрива" Националната оперета отбелязва 50-годишен юбилей и 25 години творческа дейност на Александър Мутафчийски. Освен в ролята на млекаря Тевие, в постановката Мутафчийски е асистент-режисьор на популярния театрален режисьор Небойша Брадич. "Аз имам себе си за голям късметлия. За тези 25..

публикувано на 02.12.22 в 11:34
Аблайе Сисоко

Джаз плюс гриоти с кора

"Джазът – осмислена традиция" e тема, заслужаваща продължение. Както и активността на френския тромпетист Ибраим Маалуф, от чиито 6 проекта за последните 12 месеца миналият път представихме 5. Сега започваме с дуета му с Анжелик Киджо. Не само Франция ги свързва, както ще се убедим в съвместните им композиции. Франция свързва също голяма част..

публикувано на 30.11.22 в 16:25

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 декември 2022

1 декември Свири Филхармонията на Туринген Гота-Айзенах с диригент Алексей Барчевич. Солист: Ави Авитал (мандолина). 3.00 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Концерт за цигулка в сол минор, BWV 1056 R. Солист: Ави Авитал (мандолина). 3.11 часа – Антонио Вивалди (1678-1741), Концерт в Сол мажор, RV 532 за две мандолини, струнни и континуо. Солисти:..

публикувано на 30.11.22 в 14:26
Явор Генов

Музиката на Ханс Нойзидлер в последния албум на Явор Генов

Явор Генов – един от най-изявените български изпълнители на ранна музика, който през последните 15 години е сред основните стълбове на това изкуство у нас, издаде нов компактдиск. Лютнист от световна величина, Генов е чест гост на най-големите европейски сцени и фестивали и сътрудничи на имена като Ема Къркби, Андрю Лорънс-Кинг, Ларс Улрик Мортенсен и..

публикувано на 29.11.22 в 08:54