Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Националистите в Босна се провалиха: Двама от трима президенти са социалдемократи

Върховният представител на международната общност спешно ремонтира изборното законодателство

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 2 октомври в Босна и Херцеговина се проведоха общи избори – за членове на колективното босненско Председателство, за народни представители в Долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска също така избираха президент и вицепрезидент. Около 3,3 милиона души от общо 3,5 милиона население имаха право на глас.

Гласоподавателите избират босненски сърбин, хърватин и мюсюлманин, които ще са тримата членове на общото за цяла Босна Председателство, оглавявано на ротационен принцип от един от представителите на трите общности.  

Политическата структура на Босна е известна като една от най-сложните в света, а актуалното държавно устройство в Босна и Херцеговина е резултат от Дейтънското мирно споразумение, което през 1995 г. слага край на горещия конфликт в страната. Балканска държава е съставена от две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

"Изборите в Босна и Херцеговина се проведоха в една ситуация, която е определяна като най-сериозната политическа криза в страната от 1995 година.

В Босна нямаше местни анкети за обществените нагласи, които да дадат някаква ориентация, кой и коя партия биха победили на изборите“, коментира за "Нашият ден" София Ангелова, отговорен редактор в Дирекция Балкани на БТА.

Босненските мюсюлмани представляват мнозинство в страната. Те са 50% от населението, сърбите са 30%, а хърватите са около 15%. Това етническо съотношение играе важна роля в политическите  процеси в страната.

"Статуквото ще се запази в крайна сметка, но ще има оспорвана битка между кандидатите за представители на босненските мюсюлмани в мултиетническото президентство на страната, което е съставено от трима представители на отделните етнически общности“, посочва София Ангелова.

Резултатите от изборите показаха, че ненационалистически кандидати печелят местата за босненските и хърватските членове в тричленното мултиетническо президентство на страната. За този пост от босненските мюсюлмани се конкурираха Бекир Изетбегович от националистическата бошняшка Партия на демократичното действие и умереният Денис Бечирович от Социалдемократическата партия, чиято кандидатура бе подкрепена от 11 опозиционни партии, като Изетбегович понесе тежко поражение. Хърватинът Желко Комшич от Демократичен фронт остава на поста си за четвърти път. Президентът, представляващ сръбското малцинство, ще бъде  Желка Цвиянович от националистическия Съюз на нeзависимите социалдемократи. Тя оглавяваше Република Сръбска, защото тази съставна част на Босна има отделен президент, различен от сръбския член на босненското президентство.

Интригата в Република Сръбска е сблъсъкът между Милорад Додик, който досега беше сръбският член на тричленното мултиетническо президентство на Босна, и Йелена Тривич, преподавател по икономика от опозиционната Партия на демократичния напредък. В нощта на изборите и двамата заяви, че са победители. Но ЦИК обяви, че Додик печели. Опозицията постави под съмнение този резултат и поиска повторно преброяване на гласовете.

"В Босна се усеща едно разочарование, даже недоволство към ЕС, след като това лято Украйна и Молдова получиха статут на страни кандидатки за членство. Мнозинството от обикновените хора имат очаквания страната им да излезе от този  етап – застой по пътя към ЕС", твърди София Ангелова. 

Веднага след края на изборния ден върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит наложи промени в Избирателния закон. Той има право на подобни промени, когато реши, че политическият процес в страната се намира в безизходица. Нужен е един негов подпис, без промените да се съгласуват с босненските институции.

Кристиан Шмит увеличи броя на депутатите в парламента на страната и начина на гласуване в националния и Федерация Босна и Херцеговина. Това е едната съставна част на страната, предимно населена от бошняци и хървати. Според критици той наклони везните в полза на хърватските националисти, коментира София Ангелова.

Целия коментар на София Ангелова можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р София Ангелова

Туберколозата – една (не)обичайна диагноза

Случай на служител в детска градина с туберколоза привлече силно внимание в медийното пространство. За туберколозното заболяване и летните пневмонии в Lege Artis говори пулмологът д-р София Ангелова .   По думите на д-р Ангелова туберколозата не е необичайна за България диагноза. Обикновено заболеваемостта се повишава, когато качеството на..

публикувано на 17.07.24 в 14:11
Доц. д-р Красимира Христова

Как да намалим риска от сърдечно-съдови инциденти в топлото време?

За пореден път днес почти цялата страна е обхваната от червен код, поради опасни горещини – между 38 и 43 градуса. Как да намалим риска от сърдечно-съдови инциденти в топлото време слушателите на Lege Artis съветва доц. д-р Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика. Горещините..

публикувано на 17.07.24 в 13:27
Обща снимка на участниците

Над 300 младежи заявиха: Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена

Росена Добрева от Средно училище "П. Яворов" Стралджа спечели Международния филмов и литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена" . Наградата, придружена с предложение за месечен стаж, на Росена Добрева връчи генералният директор на Българското национално радио Милен Митев. За участието в конкурса,..

публикувано на 17.07.24 в 10:44

Боклукът – първородният грях на всеки потребител

Отпадъкът е ценен разказвач на механизмите, които движат дадено общество – пресечна точка между природно и културно, локално и глобално. Боклукът разколебава границата между това, което е мое, и това, което не е, между полезно и вредно, приемливо и неприемливо, определено и неопределено. Кой притежава отпадъците, има ли "добър" отпадък и дали..

публикувано на 16.07.24 в 14:25

Евелина Аврамова: За неуморното съхраняване на българщината зад граница

Евелина Аврамова е майка, журналист и учител, която освен на своите деца посвещава живота си на българските деца в чужбина. Тя е говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина , основател и ръководител на българското неделно училище "Васил Левски" , което има филиали в трите германски града Кайзерслаутерн, Хомбург и Саарбрюкен. В..

публикувано на 16.07.24 в 11:22