7
Краят на 19-и и началото на 20-и век е време пълно с войни, социални катаклизми, насилие и няколко бежански вълни. Освен българите от Беломорска Тракия, своите домове са принудени да напуснат и арменските бежанци, спасявайки се от кланета и репресиите в Османската империя. Една от арменските бежанските вълни е непосредствено след Гръко-турската война от 1919-1922 година. Тогава българската държава отваря своите граници и хиляди арменци намират подслон в пределите ѝ.
Миналата седмица в Регионалния исторически музей - София беше открита изложбата "Памет" – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава". Тази годишнина още веднъж ни дава повод да разкажем за тежката съдба на нашите братя-арменци. И още веднъж, както винаги, когато говорим за геноцид над който и да е народ, да кажем "Никога вече"!
Какво си спомнят днешните арменци от разказите на своите предци за случилото се преди 100 години, когато българската държава отваря границите си за арменските бежанци от Анадола; как спомените им бяха събрани в изложбата; кои са дарителите и какви са историите на част от експонатите – за всичко това разказваме с помощта на Вартануш Топакбашян, гл. редактор на "Вестник Ереван" и един от най-дейните организатори на изложбата.
Изложбата е организирана по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София в партньорство с арменска църква "Сурп Кеворк" в Пловдив. Неин куратор е Кателина Псалтирова-Павлова, главен уредник в отдел "Етнография" на музея. Тя подробно разказва за изложените над 70 експоната, като започва с един от най-забележителните, поставен веднага до историческата справка за събитието.
На откриването на изложбата присъстваха и голяма част от дарителите, предоставили семейните си реликви на изложбата. Сред тях беше и Мери Балян, която с вещите, беше донесла и своите спомени.
Миналото на своите предци не забравя и известният и любим на всички композитор Хайгашод Агасян. Преди да ни разкаже за това, което го вълнува, когато гледа експонатите, Хайко, както го наричат приятелите му, изпълни една от песните по негова музика. Тя се казва "Молитва", а на слушателите е позната в изпълнение на Ваня Костова.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес поздравяваме Тони Димитрова с рождения ѝ ден – обичаната българска певица, която продължава да вълнува сърцата на своите почитатели. В навечерието..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
