Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Памет за арменските бежанци

7
Снимка: Цвета Николова

Краят на 19-и и началото на 20-и  век е време пълно с войни, социални катаклизми, насилие и няколко бежански вълни. Освен българите от Беломорска Тракия, своите домове са принудени да напуснат и арменските бежанци, спасявайки се от кланета и репресиите в Османската империя. Една от арменските бежанските вълни е непосредствено след Гръко-турската война от 1919-1922 година. Тогава българската държава отваря своите граници и хиляди арменци намират подслон в пределите ѝ. 

Миналата седмица в Регионалния исторически музей - София беше открита изложбата "Памет" – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава". Тази годишнина още веднъж ни дава повод да разкажем за тежката съдба на нашите братя-арменци. И още веднъж, както винаги, когато говорим за геноцид над който и да е народ, да кажем "Никога вече"!


Какво си спомнят днешните арменци от разказите на своите предци за случилото се преди 100 години, когато българската държава отваря границите си за арменските бежанци от Анадола; как спомените им бяха събрани в изложбата; кои са дарителите и какви са историите на част от експонатите – за всичко това разказваме с помощта на Вартануш Топакбашян, гл. редактор на "Вестник Ереван" и един от най-дейните организатори на изложбата.


Изложбата е организирана по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София в партньорство с арменска църква "Сурп Кеворк" в Пловдив. Неин куратор е Кателина Псалтирова-Павлова, главен уредник в отдел "Етнография" на музея. Тя подробно разказва за изложените над 70 експоната, като започва с един от най-забележителните, поставен веднага до историческата справка за събитието.


На откриването на изложбата присъстваха и голяма част от дарителите, предоставили семейните си реликви на изложбата. Сред тях беше и Мери Балян, която с вещите, беше донесла и своите спомени.


Миналото на своите предци не забравя и известният и любим на всички композитор Хайгашод Агасян. Преди да ни разкаже за това, което го вълнува, когато гледа експонатите, Хайко, както го наричат приятелите му, изпълни една от песните по негова музика. Тя се казва "Молитва", а на слушателите е позната в изпълнение на Ваня Костова.



Снимки: Цвета Николова, Десислава Семковска, РИМ - София

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Балъклъ гьол е емблематично място за града

Легенди и истории от турския град Шанлъурфа

Турският град Шанлъурфа се намира близо до границата със Сирия, наблизо са градовете Кахраманмараш и Газиентеп, на североизток се намира Диарбекир, на югоизток – Мардин. Това е районът, който беше изключително силно засегнат от земетресенията през 2023 г., но за щастие, днес в града трудно могат да се видят следи от опустошителното земетресение,..

публикувано на 15.07.24 в 17:25

Религия в средното училище – дали и как?

В последните дни в публичното пространство се засилиха гласове, които сме чували и преди, в полза на задължителното въвеждане на религия в масовото средно училище. Те изглежда принадлежат на определени кръгове, които категорично настояват за това и имаха повод да изложат отново публично аргументите си. По въпроса обаче има различни мнения и гледни..

публикувано на 15.07.24 в 14:05

Стопанският факултет на СУ ще финансира млади специалисти

"TWIN4ECO се казва проектът и е класически туининг проект, който е насочен към повишаване на капацитета на научна организация, в случая на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", като това включва международни конференции, обмен и обучение на млади асистенти, доценти, професори, като в рамките на период от две-три години да се извърши..

публикувано на 15.07.24 в 10:00

Русенският Образцов чифлик, днес Професионална гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев"

С указ № 374 от 13 декември 1879 г. на княз Александър I Батенберг, само година след Освобождението, започва историята на първото професионално училище в свободна България. Тя продължава и днес в Професионалната гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев". Само по себе си такова дълголетие е забележително, още повече, че училището оцелява във..

публикувано на 13.07.24 в 12:05

Програмиране на изкуствен интелект ще изучават във 2-ро СУ "Акад. Емилиян Станев"

"За учебната 2024-2025 година във 2-ро СУ "Акад. Емилиян Станев" е утвърден държавен план-прием за обучение по специалност "Програмиране на изкуствен интелект", а това означава, че нашите ученици могат да придобият професия програмист на изкуствен интелект от направления компютърни науки", съобщи в предаването "Следобед за любопитните" д-р..

публикувано на 12.07.24 в 17:50