“Хагабула" или как се прекосява животът в космогоничен мащаб

“Хагабула“ е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб.

На 24 октомври (понеделник) от 19:00 часа е премиерата на романа на Тодор Тодоров “Хагабула“.

"Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ превръща историята в магически шемет, едновременно пищен, но и мрачно-суров, и ни потапя в атмосфера, каквато помним от филмите на Вернер Херцог. Умна, еклектично-парадоксална, красива книга, която чуваме и виждаме, докато четем“, пише за романа Надежда Радулова.

"Хагабула на Тодор П. Тодоров излиза извън рамките на българската литература. Буквално: в нея няма българска история, в нея няма български проблеми, в нея я няма, най-сетне, българската котловинност. И независимо от това романът е много българска книга - не само защото е написан на български, но и защото поставя пред нас, читателите, важни задачи: да вдигнем главите си, за да видим хоризонта и небето; да сведем очите си, за да проникнем в дълбините и потайното; да отпуснем душите си, за да срещнем неустоимото и вълшебното“, пише за книгата Митко Новков.

“Мисля доста време този роман. Дълго време носих в себе си тази история преди да реша да я превърна в роман. Не бях сигурен дали подобна концепция може да се превърне в книга. Реших да пробвам да видя какво ще се получи. Процесът на писане ме повлече, заживях в този свят с тези герои, така че направих 100, после 200, а след това 300 страници и вече беше ясно, че това ще стане роман“, казва в ефира на “Нашият ден“ авторът Тодор Тодоров и допълни:

“Това изисква и работа, за да стане една книга добра изисква време и работа. Отне и допълнително време редакторска работа. Няколко пъти съм минал през всичко в книгата, за мен лично е дългоочаквано, тъй като съм го замислял преди години. Даже първо написах разказ с тази концепция, тъй като се отнася най-вече до финала на книгата. От чисто историческа гледна точка е трудно да се обясни как е възможно да се обясни подобно нещо, но аз намерих някакъв ключ към тази тема“.

“За мен винаги най-важното в писането е било използването на езика. Не историята е най-важното в случая. Една най-банална история би могла да се разкаже по впечатляващ начин, който я прави изключителна и извънредна“, казва още той в интервю за БНР.

“За мен беше важно самият разказ да бъде увличащ и да даде едно усещане за пребиваване в тези светове, които героите прекосяват“, посочва още той.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.