Проучване проследява професионалната реализация на дипломираните висшисти в България

Професионалната реализация на дипломираните висшисти в България ще се проследява и анализира, за да се постигне качествена връзка между образованието и обществените потребности, като се отчитат и изискванията на пазара на труда. Това предвижда споразумение между Министерството на образованието и науката и Европейската комисия.

"Проектът е двегодишен. Ще бъдат проследени две кохорти от студенти, завършили през академичната 2020/2021 година, както и дипломираните през академичната 2016/2017 година“, казва д-р Ивана Радонова, държавен експерт в дирекция "Висше образование" на Министерството на образованието и науката.

Държавите членки се ангажират да събират информация от висшисти и завършили професионално образование и обучение, която е сравнима на европейско ниво. В България за първи път се прави такъв вид проучване. Тук се включват и лицата, придобили степен на професионално образование и обучение. В момента тече втората фаза на проекта EUROGRADUATE, като в него са включени 16 европейски държави.

"Важно е да има обратна връзка какво се случва на пазара на труда през погледа на работодателя, но и през погледа на дипломираното лице", твърди д-р Ивана Радонова

Европейският проект е важен за отделните държави, но и за висшите училища, за да разберат по-добре силните и слабите страни на своите образователни системи. Това ще позволи набавянето на сравнителни доказателства за най-ефективните практики на преподаване, които допринасят за устойчива заетост. Също и да се запълнят празнотите в данните за пазара на труда на завършили висшисти, както и техният  избор да се преместят в чужбина. 

"На национално ниво ни е необходимо, за да можем да планираме субсидирания от държавата прием. Да насърчим обучението в приоритетни специалности, не само според конкретната администрация, но и спрямо пазара на труда и по този начин да се инвестира в качеството на висшето образование“, посочва експертът. 

Ще бъде разработен механизъм в тясно сътрудничество с висшите училища чрез техните кариерни центрове. Той трябва да стане устойчив и да се прилага и в следващите години за всеки един завършил студент. Във висшето училище ще се получава индивидуалната информация, която е необходима, а в МОН ще пристига обобщена информация, въз основа на която ще се следи динамиката в търсенето и предлагането на пазара на труда. Необходимо е да се повиши видимостта на българските висши училища зад граница, допълва д-р Ивана Радонова.

Целия разказ на д-р Ивана Радонова можете да учете в звуковия файл.