Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

31 октомври – Международен ден на Черно море

Доц. Николай Вълчев: Основен проблем в Черно море е свръхексплоатацията на живите ресурси

Снимка: greenbalkans.org

На 31 октомври се отбелязва Международният ден на Черно море. На този ден през 1996 година е подписан Стратегическият план за Черно море. През 1996 година правителствата на черноморските държави приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.

16 милиона души от 6 държави днес празнуват – това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море.

"Отбелязваме този ден по традиция с отворени врати на Института по океанология, където всички желаещи деца, ученици и родители биха могли да посетят института и да се запознаят с неговата дейност. Особено голям интерес представлява нашата миниподводница. Тя е много интересна за децата. Тя е единствената в България, която може да извършва подводни изследвания до 200 метра дълбочина."

Това каза в интервю за БНР доц. Николай Вълчев, директор на Института по океанология в БАН.

“В Черно море се срещат около 1900 вида, от които 160 са риби, три вида са делфините, голямо е и количеството на тези, които са застрашени от изчезване, много от тях са вписани в Червената книга. Една трета от видовете са застрашени от изчезване. Има изследвания, които прогнозират, че до 2100 година може би половината от видовете в Черно море ще изчезнат, което би било катастрофално за екосистемата.

Стратегическият план за възстановяване на Черно море е една инициатива, която е резултат от осъзнаването, че Черноморската екосистема е достигнала до един критичен праг в своето замърсяване и са взети тези мерки за наблюдение и опазване на екологичното състояние, след което се забелязва един етап на сравнително възстановяване на Черноморската екосистема. Всички трябва да разбираме, че тя не може да се върне в онова положение, което е било през 60-те и 70-те години. Тя преминава в едно ново състояние на равновесие, което се отличава с по-ниско биоразнообразие и може би става по-лабилна по отношение на бъдещо замърсяване, което през последните десетина години се забелязва. Въпреки това аз и колегите ми, които извършваме редовния мониторинг по няколко директиви на Европейската комисия, можем да кажем, че екологичното състояние е сравнително добро“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.

“Споменах за мониторинга на средата в Черно море, който цели да покаже какво е състоянието, но също така и да набележи различни мерки за намаляване на натиска върху екосистемата. Това е свързано и с редица решения, които са на политическо ниво, на местните власти и на държавните власти по отношение на намаляване на замърсяването.

Особено актуално напоследък е развитието на синята икономика. Това е икономическата дейност, свързана с използването на различни морски ресурси. Основен проблем в Черно море, освен климатичните изменения, с които всички сме запознати, е свръхексплоатацията на живите ресурси. Например при улова на риба и изчезването на полето от морски треви. И двете имат голям принос към самопречистването на водите в Черно море и съответно на съхраняване на условията за едно по-добро развитие на останалите видове“, посочва още той.

Най-сериозните замърсители….

“Това е т.нар. "еутрофикация" – много голямо количество на елементи, които водят до цъфтеж на водорасли и на микроскопичните видове планктон. Те са свързани най-вече с нитрати и фосфати, които влизат в морето от различни източници като наторяването на земеделските земи. Всички знаем, че Черно море е една преходна зона между едно изключителна огромна водосборна област, която е в Европа от няколко реки и Средиземно море. Почти всички замърсители, които се събират по пътя на тези реки от Европа, достигат до Черно море и по пътя на неговата естествена циркулация се разпространяват в целия басейн“, казва още доц. Вълчев.

Войната в Украйна

“Твърде рано е да се каже дали войната в Украйна има някакво отражение върху живота в Черно море. Трябват по-конкретни изследвания, които се провеждат на този етап, но са твърде ограничени, особено по отношение на рибните популации. Не мисля, че до този момент бихме могли да кажем, че има някакви реални непосредствени последици от военния конфликт“, посочва още той.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Снимки: greenbalkans.org, Pixabay
По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Амир Горен

Амир Горен: Ще запомня миризмата на кръв и омраза

Полковник Амир Горен, утвърден международен експерт по въпросите на антитероризма, ветеран от 8 войни, активно участвал в стотици бойни действия, който има 42-годишен опит в областта на отбраната и сигурността към  IDF  и е съосновател на отряда от командоси "Маглан", разказва за първи път пред слушателите на БНР, в "Мрежата", от първо лице, за..

публикувано на 04.10.24 в 16:45

Игровизация в образованието: Основен акцент на Sofia Game Night

Малко по-малко от месец ни дели от една от най-очакваните вечери за гейминг общността – голямата нощ на игрите, позната като Sofia Game Night. Това е най-голямото събитие за видеоигри, мобилни приложения и настолни образователни игри в България. За втора поредна година събитието ще включва не само изложби, но и лекционна част, в която ще се..

обновено на 04.10.24 в 14:12
ОД на МВР в Пловдив

Защо бившият ръководител на "Човешки ресурси" в ОДМВР - Пловдив води дълга съдебна битка

Защо в продължение на две години бившият ръководител на "Човешки ресурси" в ОДМВР (полицията) в Пловдив води битка в съда и иска да докаже, че неговият отдел е бил преструктуриран, за да бъде назначен ексдиректорът на местната дирекция на МВР Димитър Балев? Какъв е Частният случай на Траян Тодоров от град Пловдив? Той води 2-годишна съдебна битка в опит..

публикувано на 04.10.24 в 13:25
д-р Ани Шкодрова

Защо пациентът и терапевтът трябва да "кликнат", или за важността на доверието в терапията

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" имахме удоволствието да разговаряме с д-р Ани Шкодрова – психиатър с дългогодишен опит и съосновател на център "Емпатиум", посветен на психичното здраве и възстановяването. В интервюто тя сподели важни неща относно терапевтичния процес и значимостта на доверието между пациента и терапевта...

обновено на 04.10.24 в 12:27
проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Толошанова

Какво се случи на конференцията във Виена, посветена на арбитража в Югоизточна Европа?

Какво се случи на конференцията във Виена, посветена на арбитража в Югоизточна Европа? За новите технологии и сигурността, и свързаните с тях особености на арбитражното производство – разказва  проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, най-младата жена – професор по право, дългогодишен консултант на "Законът и..

публикувано на 04.10.24 в 12:25