В зората на българското Възраждане просветените и родолюбиви умове на Отечеството усилено се трудят да изградят книжовен език за пробуждащата се национална общност. Той трябва да обединява хората от всички краища, да може да изразява най-сложната научна мисъл и художествена идея. Многообразните местни говори не само не са обект на интерес, но се схващат и като пречка в този стремеж.
Първите граматици от 30-те години на XIX век Неофит Рилски, Константин Фотинов и Христаки Павлович смятат, че новият книжовен език трябва да се изгради по модела на църковнославянския. Към средата на века си налага идеята книжовният език да стъпи върху живата съвременна реч, но остава въпросът как да се изведат общи правила от цялата "галиматия" и "язична Вавилония" от диалекти.
Следват романтичните тези за естествените народни говори като въплъщение на непокварения първичен народен дух, които обаче пак не се схващат като градиво за книжовна норма. Филологическите търсения от средата и третата четвърт на деветнадесетото столетие стъпват върху актуалните научни постижения на европейската славистика. Сравнително-историческият метод, който разглежда сродните езици като разклонения на общ праезик, се отразява и върху схващането за диалектите като резултат от историческото развитие на езика. Така постепенно се оформят основите на науката за диалектите такава, каквато я познаваме и днес. Д-р Мария Мицкова, гл.ас. в Пловдивския университет проследява развитието на идеята за народните говори през епохата на Възраждането.
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които учените могат да дадат. Гьобекли тепе или Кореместият хълм, както се превежда буквално от турски език, днес е един от най-важните археологически обекти в света. Учените го определят като най-старото..
"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от..
"Патагонци, тролове и още мои роднини" е най-новия пътепис на детската писателка и поетеса Петя Кокудева. Той ни отвежда до 24 различни места по света, под..
Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
