В зората на българското Възраждане просветените и родолюбиви умове на Отечеството усилено се трудят да изградят книжовен език за пробуждащата се национална общност. Той трябва да обединява хората от всички краища, да може да изразява най-сложната научна мисъл и художествена идея. Многообразните местни говори не само не са обект на интерес, но се схващат и като пречка в този стремеж.
Първите граматици от 30-те години на XIX век Неофит Рилски, Константин Фотинов и Христаки Павлович смятат, че новият книжовен език трябва да се изгради по модела на църковнославянския. Към средата на века си налага идеята книжовният език да стъпи върху живата съвременна реч, но остава въпросът как да се изведат общи правила от цялата "галиматия" и "язична Вавилония" от диалекти.
Следват романтичните тези за естествените народни говори като въплъщение на непокварения първичен народен дух, които обаче пак не се схващат като градиво за книжовна норма. Филологическите търсения от средата и третата четвърт на деветнадесетото столетие стъпват върху актуалните научни постижения на европейската славистика. Сравнително-историческият метод, който разглежда сродните езици като разклонения на общ праезик, се отразява и върху схващането за диалектите като резултат от историческото развитие на езика. Така постепенно се оформят основите на науката за диалектите такава, каквато я познаваме и днес. Д-р Мария Мицкова, гл.ас. в Пловдивския университет проследява развитието на идеята за народните говори през епохата на Възраждането.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
