"Алхимия или чисто злато" – така поетът Георги Борисов определя новата книга на забележителния български поет и преводач Кирил Кадийски – "този умопомрачителен за любителите на тристишията и феноменален за съвременната ни поезия сборник със сонети“.
Премиерата на "Сонети" се състоя миналата седмица в културния център "Casa Libri" в столицата. Изданието беше представено от проф. Валери Стефанов, стихове бяха изпълнени от актьора Иван Бърнев, от издателката Жаклин Вагенщайн и от самия автор Кирил Кадийски.
Наричат Кирил Кадийски "най-умелия стихотворец и версификатор в съвременната ни поезия, чието кредо е стихът на Верлен "Във всичко музика най-вече". Категорично сонетната форма, по общо мнение образец на европейското поетическо писане, най-добре подхожда на неговата афористична, философска нагласа. В тази форма Кадийски влага ново съдържание, "налива ново вино във вехти мехове" и хвърля мостове към традицията във формално отношение.
След две книги, озаглавени "Сонети" (1999, 2012), в които Кирил Кадийски е събрал сътвореното през годините, сега той поднася тази трета, най-голяма по обем, пълна сбирка на своето сонетно творчество.
В репортажа на Дарина Маринова от събитието можете да чуете изказванията на Георги Борисов, проф. Валери Стефанов и Кирил Кадийски – чуйте звуковите файлове.
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология през 1971 г. Работи в литературната редакция на Радио София, а по-късно в издателство "Народна култура". Издател – "Нов Златорог" (от 1990). Поет и есеист, член на българския П.Е.Н. клуб, член-кореспондент на френската академия "Маларме", член-учредител на движението "CAP A L'EST" на поетите-франкофони (Братислава, Словакия).
Автор е на: "Небесни концерти" (1979), "Ездач на мраморни коне" (1983), "Пясъчно време" (1987), "Перо от феникс и други стихотворения" (1991), "О кой" (1994), "Поезия" (1995), "Вечеря в Емаус" (2000), "Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета" (2001), "Green" (2002), "Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004). Превежда от френски – Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Аполинер, Сандрар, и руски – Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Пастернак. Автор е на единствената книга с палиндроми в българската литература "Още нещо" и на поетическата антология "От Вийон до Виан". Негови книги са издавани във Франция (9 поетични книги), Испания, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Кадийски е най-превежданият в момента български поет в чужбина – на английски, немски, италиански, полски, словашки, унгарски, руски, белоруски, украински, турски, македонски.
През 2018 г. Университетското издателство "Св. Климент Охридски” публикува книгата му "За поезията", съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет.
Френското списание "Нувел обсерватьор" го нареди сред най-значимите съвременни поети. Носител е на престижни награди: "Иван Франко“ – Украйна, Голямата европейска награда – Румъния, "Сичевски визии“ – Сърбия, "Макс Жакоб“ – Франция (за цялостно творчество), "Артур Лундквист“ – Швеция-България, Националната награда за превод 2011 – Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за "Антология на руската поезия XII-XXI в.". През септември 2018 г. в Москва му беше връчена Голямата международна награда за превод "Читай Россию/Read Russia“ за двуезичното издание със стихове от Фьодор Тютчев.
Кадийски е кавалер на френския "Орден за изкуство и литература“, член на международната Академия "Монмартър в Европа“, почетен гражданин на "Монмартърската република". Носител е на редица престижни награди, сред които: "Иван Франко" – Украйна, "Голямата европейска награда за поезия" – Румъния, "Макс Жакоб" – Франция.
Снимки – изд. Колибри
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел. За очакваните решения и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg