Кокалянски Урвич – последната крепост на Шишмановци и Асеневци

Паисий Хилендарски e първият, който споменава Кокалянски Урвич в своята "История славянобългарска". А още през 1965 година български археолози започват да проявяват интерес към руините на късно средновековната крепост. Нейните останки са надвиснали над стръмния бряг над река Искър в Лозенската планина, на двайсетина километра от столицата, по пътя за град Самоков. Намерени са доказателства, че хълмът е бил обитаван много преди построяването на крепостта - фрагменти от битова керамика от ранножелязната епоха, късножелязната епоха и от класическата Античност.

Проф. Димитър Овчаров осъществява първите археологически разкопки на Цитаделата. По-късно, през отминалите години, продължава проучването на този археологически обект от проф. дин Николай Овчаров и доц. д-р Бони Петрунова. А от 2017 г. работата по изследването на останките на Кокалянски Урвич, финансирано и до днес от Министерството на културата и Националния исторически музей, се осъществява под ръководството на младите археолози Филип Петрунов, от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките, и Виолина Кирякова, от Националния исторически музей.

През 1969 г. е разкрита част от църква,която е била разположена почти в центъра на крепостта и оградена от крепостните стени. Приема се, че е посветена на св. Илия, анейните стенописи, това се разбира от намерените фрагменти, са изографисвани многократно на стените ѝ по различно време. В притвора на църквата са открити 18 сребърни аспри на цар Иван Александър (1331-1371).

Отделно от църквата, в обширно пространство до нея, са разкрити магерница (кухня) и свързаната с нея трапезария. Според археолозите това допълва представата за съществувалия някога комплекс от сгради, свързан с действащ късносредновековен манастир… Намерени са и останки от жилищна сграда – къща с огнище, в което са се преработвали железни руди и се е добивало желязо, в която битовите дейности и работният процес са се случвали на едно и също място.

Според Филип Петрунов на това място е имало самоков, вероятно един от 50-те, които са действали през 13 - 14 и 15 - 17 в. по цялото протежение на р. Искър.Според него направените открития на Цитаделата потвърждават описаното от Паисий в "История славянобългарска", как "седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост…".

Много от намерените на Кокалянски Урвич артефакти, както и ценни предмети от сребро, бронз, желязо и керамика, сред тях и 28 монети, могат да се видят в редица експозиции в някои столични музеи. В Регионалния исторически музей - София има експозиция с находки от миналогодишните проучвания. В Националния исторически музей са изложени стенописи от църквата "Св. Илия", намерени в резултат от проучванията на проф. Николай Овчаров. В Националния военно-исторически музей също има постоянна експозиция с находки от Кокалянския Урвич. Един от най-оригиналните експонати в постоянната експозиция на НАИМ-БАН, е уникален булчински накит от злато и сребро, с инкрустирани цветни стъкла, за който също се предполага, че е от Кокалянски Урвич. Неговата история също е не по-малко интересна – откупен е от колекционер от Великобритания и върнат у нас.

Много са и легендите и народните предания за съществуването и отбраната на крепостта. Ето какво се разказва в една от народните песни за един от не много известните български владетели – цар Ясен:

Цар Ясен вино пиеше, у село, у Кокаляне.
Прошетнала се девойка, хубава мома германка,
воз река Искър излезна – на камик, на просеченик,
па се девойка провикна:
– Царю Ясене, Ясене,
ти седиш вино да пиеш у село, у Кокаляне,
град Урвич турци разбиха,
царица ти залюбиха и от Урвич я грабнаха!
(Народна песен от с. Железница)

През 2008 г. е разработен съвместен проект на НАИМ-БАН и Столична община, по програма "Култура": "Урвич - последната крепост на Шишмановци". С изпълнението на този проект се отдава дължимото внимание не само усилията за задълбоченото проучване и облагородяване на Кокалянски Урвич, но и се популяризира и прави връзка с 1200 годишнината от присъединяването на Сердика към България, от Крум през 709 година. Крепостта е със статут на паметник на културата от национално значение, в категорията "недвижими паметници с видими архитектурни останки".

За да разкажат за най-новите разкрития на територията на Цитаделата Урвич, в това предаване гости бяха археологът Филип Петрунов от Националния археологически институт с музей към БАН и художникът-реставратор Илия Николов от Института за етнология и фолклористика с музей към БАН.

Повече информация за Кокалянски Урвич е публикувана на сайта на крепостта.