Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Откъде идват известните български фрази

"Учените се водят от страсти, също както обикновените хора. Аз съм пристрастна към фразите и дълги години събирам различни истории как е възникнала определена фраза. Проверявам, изследвам теории, езици, но в крайна сметка става въпрос за хипотези" – казва Яна Сивилова, преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейното изследване "Археология на фразата" представя произхода на повече от 400 български фрази и тяхната употреба.

"Много е трудно да се отговори на въпроса защо една дума се харесва, възпроизвежда и остава задълго в езика. – казва Яна Сивилова – Но някои фрази са много добре изказани, те са мелодични, имат ритмичност, имат рима, алитерация, повторения, съдържат специфични образи. Има и много разпространени фрази обаче, които не съдържат тези елементи. "Да , ама не" на Петко Бочаров например надживя своя създател.

Съществуват и фрази, които се използват хилядолетия наред. Разпространени са в много култури по света. Те съдържат някакъв архетипен образ, който допада на човешката психика и той се изобретява отново и отново. Броят на пословиците и поговорките, които се използват активно, обаче много намалява, защото са непознати за младото поколение. При по-младото поколение имаме много странни формулировки, например "Спах като дъб". Устната култура в семейството не се предава вече така. От английски език влизат най-много нови думи, не мога да осъдя този процес, но най-добрият вариант е ние да запазим нашата традиционна фразеология и да взимаме нови фрази от други езици".

Още за изследването "Археология на фразата" чуйте в "Какво се случва".

Снимка – Университетско издателство "Св. Кл. Охридски"

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Божана Славкова

Божана Славкова, победителката в Mili Dueli: Провокират ме дребни неща

Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с безапелационните 968 точки . Това отличие тя получи за нейния поетичен филм "Дървото с некролозите", създаден съвместно с Денис Стоянов и Денислав Маринов. Божана Славкова се занимава с поезия, кино,..

обновено на 26.04.24 в 10:17

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10