По дирите на траханата

От няколко месеца Лиляна Атанасова от град Хасково официално произвежда трахана. Казвам официално, защото неофициално тя произвежда трахана още от раждането на детето си преди няколко години. А съвсем неофициално – траханата е част от детството и спомените на Лиляна, които тя иска да възроди и да предаде на детето си.

Връзката с традициите, следователно, е много важна за Лиляна и тя настоява, че хората в нейния край, пък и в цяла България, могат и трябва да се върнат към забравените местни и традиционни вкусове. Лиляна вече не е пионер с това си желание – все повече хора в България, пък и по света, се връщат към традиционните вкусове от детството си.

Чудесен пример за това е завръщането към традиционната в Замбия закуска или разядка kinaki или kikanda, приготвяна от луковиците на тревистите орхидеи, растящи в този край на Африка, в комбинация със смлени фъстъци и люти чушки. Традицията се завръща до такава степен, че на рафтовете в магазините в Замбия може да бъде намерена kikanda, а също така е въпрос на чест съпругата да може да приготвя това ястие в семейството си.

Дали е въпрос на чест за Лиляна, че може и прави трахана? Според мен за нея е далеч по-важно, че детето ѝ може да я опита, още повече, че траханата се прави с квас, следователно има големи ползи за всеки организъм. От няколко месеца Лиляна, с помощта на съпруга си Атанас, приготвя трахана в малък цех в Хасково и търси място за своя продукт на местни фермерски пазари.

Какво още дава и изисква траханата – чуйте в звуковия файл.