Преводачката Даринка Кирчева представя новото издание на тази енигматична творба на големия португалски поет, писател и есеист Феранандо Песоа. Настоящото издание се основава на подбора и тематична подредба на Мария Хосе де Ланкастре – професор по португалска литература и преводачка на Песоа на италиански, включващо откъси според желанието на самия автор. Томът с твърди корици и илюстрации от Капка Кънева се появи за 87-ата годишнина от смъртта на поета, която се отбелязва на 30 ноември. С нова транскрипция на имената, с която Даринка Кирчева осъвременява своя превод, и послеслов от Румен Стоянов, новото издание допълва цялостното усещане за тази толкова загадъчна творба.
Песоа пише трескаво, където свари, но времето му стига да публикува само четири книги приживе. Посмъртно завещава една ракла, пълна с почти 30 000 бележки, сега пазени в Националната библиотека на Португалия, и изписани с наклонен силно вдясно, трудно четим, дребен почерк. Записките са на два езика – португалски и английски, но има и на френски. Именно те стават основа за "Книга на безпокойството", която излиза почти пет десетилетия след смъртта на автора си.
Песоа публикува стихове в периодика под най-различни хетероними – почти сто. Един от тях е Бернардо Соареш, който е и фикционалният автор на "Книга на безпокойството". Поетът му дава скромна професия – помощник-счетоводител, която напомня неговата собствена. Но този помощник-счетоводител не е обикновен, той мечтае за творческо постижение и духовно осъществяване.
В края на текста на Румен Стоянов ние четем: "Песоа означава персона и той преоправдава името си, защото е личност ярка, която е обозряна в целкопуното ѝ творчество, изумителна, смайваща, неизчерпаема.“
Научете още от Даринка Кирчева за "Книга на безпокойството“.
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
В новата си книга Владко Панайотов поднася на читателя една своеобразна "Корона от превратности". Собственият му житейски опит е низ от странни, случайни,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg