В коварния капан на хазартната зависимост по различни причини се озовават хора на всякакви възрасти, включително и деца. Хазартът е навсякъде около нас, сякаш вече сме започнали да смятаме, че присъствието му е нещо нормално.
Това е една от причините от Националната мрежа за децата, съвместно с Асоциация "Родители" и още организации и граждани, да повдигнат петиция, която е отворена и в момента. С нея те искат забрана на рекламите за хазартни дейности.
Ето какво каза в интервю за “Нашият ден“ Мария Брестничка от Национална мрежа за децата:
“Причината да направим тази петиция е видна за всеки човек, който живее и съществува в нашия свят. Световното първенство по футбол всъщност показа един проблем, който съществува от много време. За това, че България е едно безкрайно благодатно място за хазарт и за реклама на хазарт.
Ако се огледаме около нас - не само, че по време на Световното първенство по футбол виждаме във всяка удобна възможност повече от 10 реклами на различни онлайн платформи за спортни залози и хазартни платформи, но дори извън него срещаме огромни билборди, които рекламират хазарт.
Виждаме огромни светещи знаци на казина, макар че рекламата на хазарт е изрично забранена. Това трябва да се каже и да се подчертае два пъти - хазартът е навсякъде около нас.
Призивът за това да залагаме пари е непрестанен, той е част от нашето ежедневие. Стига се до абсурдни ситуации, в които спортуващи деца се разхождат с екипи, на които с огромни букви е изписано името на платформа за залози. Децата са ходеща реклама на хазарт.
Тя споделя още, че “хазартната зависимост е болестно състояние“:
“Като такава, поради това, че е определена в МКБ10 като болестно състояние, ние имаме законова забрана за реклама. Второ, имаме забрана за това тази реклама да бъде насочена към деца. Както знаем, децата по-лесно могат да бъдат подведени и да станат зависими. Рекламираме нещо, което ги прави болни. Съществуващият законов пропуск позволява фактически да се случва тази реклама.
Доколко тя засяга децата?
“Това, което получаваме като сигнали, е, че деца залагат в рамките на световното първенство. Ученици в гимназията молят тези свои съученици, които вече са навършили 18 години, да направят залог вместо тях за това какъв ще бъде изходът от мача. Това може да се приеме като забавление, може да се приеме като надежда, но когато погледнем към цифрите… Последното налично изследване показва, че в България хазарт играят около 3 млн. души. Друго изследване показва, че България е на трето място в Европа по дял на хазарта от брутния вътрешен продукт. Ние сме третата държава в Европа, в която хазартът е много разпространен, огромен бизнес, който прави реклама, която разболява хората“, посочва още тя в интервю за “Нашият ден“.
Петицията..
“Тя ще бъде внесена до Народното събрание. Все още набира подписи. Имаме няколко хиляди подписа и продължаваме да я популяризираме. По-важното обаче е, че преди петицията изпратихме официално писмо до всички отговорни институции – Народното събрание, Президентството, до служебното правителство, до Омбудсмана и до Съвета за електронни медии. С него поискахме пълна законова забрана за рекламата на хазарт. Това е нещо, което го има в европейската практика, нещо, което е правено в Италия“, казва още тя.
Ето какво сподели в ефира на “Нашият ден“ Кристиян Юлзари, ученик от гр. Русе с интерес към разследващата журналистика:
Хазарт и методи за превенция – има ли ефективни?
“Не, методите не работят. Банерите и слоганите, които призовават да не прави това, защото е вредно, да не се залага, защото ще останеш без пари – не работят. Младите хора не слушат подобни послания, защото когато на един човек му бъде забранено да направи едно или друго нещо, той все повече иска да го направи“, казва той и подчертава:
“Решението е да се предложи алтернатива. Алтернатива за активен начин на живот, за доброволчество. Това е, което прави Исландия. Паралелът тук е много интересен, защото в Исландия през 90-те години на миналия век има абсолютно същите проблеми, каквито ние имаме днес в България.
През 90-те години Исландия е на първо място в Европа по младежи, зависими от наркотици, по залагания, всякакви такива статистики, по които в момента българските младежи са на първо място. И тогава анализират какво да правят. В Исландия в края на 90-те години превенцията се осъществява по точно този начин, по който ние правим в България в момента. И аз като ученик мога да ви кажа, че в училище, в часа на класа и не само, влизат едни експерти от РЗИ, или пък от други институции и информационни центрове, които отварят една презентация и се започва едно 40-минутно четене. Говорят за това, че наркотиците са вредни и хазартът е опасен“.
“Това не работи. Младите хора не го слушат. В Исландия експертите се събират, сядат на една маса, анализират ситуацията и установяват точно това. Да се говори за опасностите от едно или друго действие, не работи. Предлага се алтернатива. Променя се животът на младите хора към по-активен, така че те да се чувстват част от едно общество, да бъдат полезни в него. В момента Исландия има едни от най-спортуващите хора, насочени към доброволчество“, казва още той в интервю на Христина Симеонова за “Нашият ден“.
Снимки: личен архив
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg