Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Апостол Дянков: Възможно е да имаме проблеми с водата след зимата

Магдалена Малеева: Всеки от нас има право на 2 тона емисии годишно

| обновено на 11.01.23 в 11:32
Снимка: Pixabay

Изменение на климата е термин с широко значение, който се отнася до промяната на климата на земята в дългогодишен период от време. Същият феномен често се нарича и глобално затопляне, той обаче отчита човешките дейности като главен фактор за затоплянето на климата. Косвени данни сочат за драматични промени в миналото, включително множество ледникови периоди с различна продължителност.

Доколко човекът е фактор в климатичните изменения в последните години – мит или реалност е неговата роля?

“Заслужава си да се борим за всичко, което е все още е живо и трябва да бъде спасено. Безспорно не можем да спрем промените с климата, но може да ги смекчим и да се адаптираме към тях“, казва в ефира на “Нашият ден“ Магдалена Малеева, основател на платформа “Горичка“:

Всеки от нас може нещо да направи, но е много важно да не забравяме големите замърсители, истинските отговорници за това, което се случва. Всеки от нас има право на два тона емисии на година, може би е добре всеки да си ги изчисли и да види от какво трябва да се лиши. Няма как да продължим да живеем в същия комфорт. Ще трябва да има някои мънички лишения. Нещата са много сериозни и човечеството трябва много бързо да действа в следващите десет години.

Никак не е трудно София да стане град, в който можем да се придвижваме с колела, а не с коли. Всеки от нас може нещо да направи, но все пак да не забравяме, че много трудно се излиза от матрицата и трябва да внимаваме за кого гласуваме“.

“Нашето семейство много обичаме да караме ски и всички са много разочаровани. Постоянно гледаме кога ще завали сняг, това е една абсолютно ненормална зима. Хората се радват, че времето е топло, за съжаление много ваши колеги все още се радват на топлото време, но липсата на сняг означава липса на вода през лятото. Това е една ненормалност, която ще има своите последствия. Моята майка ми е разказвала, че зимно време в София са се придвижвали с кънки. Тя е живеела в центъра до “Орлов мост“ и зимата е имало сняг. В момента да се задържи сняг в София е нещо абсолютно нестандартно“, казва още тя в интервю за БНР. 


“Разхождайки се в парка, наблюдавах как хората се радват на пролетните температури, все пак е човешко да сме щастливи и доволни от това, че има слънце“, казва в ефира на “Нашият ден“ Апостол Дянков, ръководител на програма “Климат“ на WWF:

Наричам екстремно събитие това, което се случи в началото на януари, макар че то е свързано с тенденцията на глобално затопляне и изменение на климата. Ще трябва да очакваме, че всеки януари ще има такива температури. То се смята за един от най-големите температурни екстреуми изобщо в историята на Европа. Сравнимо е по магнитуд с екстремалната горещина, която се случи в Канада и Северна Америка.

За наше щастие и късмет това се случи през зимата. Какво би се случило, ако това стане през лятото при една базова, нормална температура от 25 градуса. И това са 20 градуса нагоре или 47 градуса в София. Тогава нямаше да има разходки в парка?“

“Надявам се не всяка зима да е такава. Има изследвания доколко човешкият фактор, причиненото от човка затопляне, е отговорно за тези екстреуми. За съжаление при повечето от тях, те се изследват от учените, излиза, че няма как това да се случи или е адски малко вероятно да се случи, ако го нямаше този ефект от емисиите на парниковите газове, които затоплят планетата.  Имаме един базов процес на затопляне, който затопля от около половин градус на дестилетие. Покрай него се случват тези екстремални събития, които повишават своята честота и става много по-горещо.

Човешкият вид е иновативен и може да се адаптира добре. За съжаление понякога в ущърб на други видове – животински и растителни. Но ние сме доказали, че можем да се адаптираме. Бих препоръчал да няма тон на безсилие и отчаяние. Ние можем и ще трябва да се адаптираме. В това отношение хората могат да направят много“, казва още той и посочва:

“Една добра изолация на дома, не само намалява енергийното потребление, но и помага домът да е по-хладен през лятото. Начинът, по който ние строим домовете си, имат такъв ефект.

Друго нещо е – как организираме градовете си. Трябва да има повече зелени места, които намаляват летните температури с десет градуса и повече. Да върнем биоразнообразието в реките. Ние наричаме това екосистемни или природобазирани решения. Това е необходимо за градовете. И после да помислим как можем да спрем затоплянето с половин градус на десетилетие, а това може да стане, когато всичките ни процеси са въглеродно неутрални.“

Очакваме ли проблеми с водата след зимата?

“Да, вероятно! Ще зависи от валежите в следващите месеци. Има валежи, но при липсата на сняг, който е фактор за снеготопене в много от водосборните басейни, е възможно засушаване. 

Огромен фактор в управлението на водите е човешкият, как ги управляваме. Наблягам на природобазираните решения, защото много често, когато се управлява този сектор се стига до някакви решения - как с инженерна инфраструктура можем да решим един проблем, за който природата отдавана има решение, като оставя реките да се разливат там, където няма да има щети и наводнения в естествените им размери“, казва още Дянков.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Марков: Ние късаме част от живота си и го хвърляме на социалните мрежи

"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков – терминът "постистина" не означава, че нещо не е истина, а че това разделение вече няма значение. Факти, които не харесват на аудиторията, тя просто ги отрича. Хората искат да чуват само това, което ги..

публикувано на 17.09.24 в 16:36

Горещите вълни убиват: Как да се подготвим за следващото лято?

В ефира на предаването "Време за наука" гостува Зорница Спасова , доктор по климатология от Софийския университет. Тя е експерт с дългогодишен опит в изследването на въздействието на климатичните промени върху човешкото здраве и активен член на Българското дружество по медицинска география. По време на интервюто тя разгледа важната тема за..

обновено на 17.09.24 в 12:19

17 години Радио София: Екипът, който превръща всяка идея в реалност

На 17 септември православната църква почита паметта на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, като отдава почит на християнските добродетели, които те олицетворяват. На този ден, освен духовния празник, се отбелязва и денят на град София, а повод за радост имат и колегите от Радио София, които днес празнуват 17 години от..

обновено на 17.09.24 в 11:03
Нина Цанева и Красимир Каракачанов

Красимир Каракачанов: За политическите предизвикателства и патриотизма

За политическите предизвикателства в страната ни в началото на есента и възпитанието в патриотизъм – разговор в "Нашият ден" с Красимир Каракачанов , историк, д-р по международно право и международни отношения, председател на ВМРО. В началото на разговора Каракачанов заявява: "Когато един народ няма дух, няма цел, няма кауза, той оставя да..

публикувано на 17.09.24 в 10:05

Co-Creating Labs, или как да създаваме креативни кампании

В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" вниманието се насочи към предстоящата през октомври лаборатория за креативни кампании – C o-Creating Labs 2024 . Тази инициатива има за цел да разкрие как артистичният подход и визуалният език могат да подкрепят успеха на всяка кампания. В рамките на двудневната творческа среща, шест..

обновено на 17.09.24 в 09:56