Много са историческите моменти, свързани с развитието на град Горна Оряховица, които се съхраняват в историческия музей, отразени в документи и фотографии и интересни експонати, които допълват представата за културното наследство на общината.
Един от привлекателните обекти в района е средновековната крепост "Ряховец", възникнала през III-IV век. Любопитното е, че името си крепостта получава от един особен вид орех, който расте предимно в околността. Очаква се тази година да е изпълнена с много и разнообразни музейни прояви. През пролетта на 2023 г., в изпълнение на спечеления проект "Археологически разкази за горнооряховското минало" Историческият музей в Горна Оряховица ще представи експозиция,с находките от последните три сезона на крепостта Ряховец, както и резултатите от проучванията на новооткрития некропол, намиращ се близо до нейните руини.
Един интересен момент от историята на града е откриването най-дългата железопътна линия София-Варна. На 8 ноември 1889 г., на новопостроената жп-гара Горна Оряховица-Каптинец, лично от цар Фердинанд тържествено е прерязана лентата на най-новата и важна придобивка за цялата страна.
А през 1913 г. в града започва работа най-голямата за времето си на Балканския полуостров фабрика за захар, изградена от Чешко-българското дружество за захарна индустрия.
От края на март 1925 г. Първият международен мострен панаир в България започва да привлича изложители – фирми с вече световна известност от Европа и САЩ.
Един от видните българи – Атанас Буров – също е роден в Горна Оряховица.
От 1962 г. Историческият музей съхранява културно-историческото наследство на града и региона, обособено в 4 раздела – археология, етнография, възраждане и нова история. От 2 юни 1973 г. музейните дейности се реализират в къщата на заможния горнооряховски търговец на платове Тошо Павлов, построена в началото на 20 век. На първия етаж са се помещавали занаятчийски ателиета, а на втория етаж са живели собственикът и неговото семейство.Оригиналният архитектурен облик на сградата до голяма степен е съхранен и до днес.
Музеят е известен също и със своите поучителни и интересни изложби. В "Алкохол & Амбалаж" са представени различни видове алкохолни бутилки, гарафи, чаши, халби и мострени етикети от началото на миналия век. Изложбата се допълва от сифони и шишета за сода, лимонада и други газирани придружители на алкохола, както и черно-бели снимки и фотографии с различно "алкохолно" послание.
"Захар, кафе & сие" "разказва" историята на захарта и сладките изкушения в Горна Оряховица, един от българските градове с многогодишни традиции в сладкарството. Важно място е отделено на оригиналните опаковки на продукцията на едни от първите горнооряховски производители – "Обрешков", "Захарна фабрика", "Орбис", "Братя Цветкови" и др.
Изложбата "Тютюн, енфие & сие” представя различните начини за употреба на тютюна – дъвчене, смъркане, пушене. Експозицията включва много експонати дарени от горнооряховчани – колекции от табакери, запалки и кибрити и др.
Една от най-интересните експозиции е свързана с представянето на историята и обработката на горнооряховския суджук. Както споделиха гостите в предаването има много легенди за ценния хранителен продукт и неговите вкусови качества. Но по-важно е да се знаят 10-те златни правила за консумацията на горнооряховски суджук:
Разпознавай истинския горнооряховски суджук!
Винаги ползвай добре наточен нож!
Преди рязане отделяй ципата от суджука!
Използвай дъска за рязане (танур)!
Режи на тънки парченца!
Пази си пръстите!
Не преглъщай шумно, докато режеш!
Взимай само по едно парче на посягане!
Консумирай бавно и с качествена напитка!
Винаги с приятели!
В студиото разговаряхме с Пламен Мадемов, директор на Историческия музей и Искра Николова, фондохранител, които разказаха за експонатите, изложбите и новите проекти и за мястото на празниците в музейния календар – каква е ролята на музейната институция за опазването на българските традиции.
Можем да наречем тази изложба и юбилейна за навършилия през 2024 г. 70 години Димитър Рашков. Основният и непоказван досега цикъл в нея е именно "Зодиакът", който е продължение на темите, занимаващи скулптора през целият му път. Сред тях са: Трифон Зарезан (Опиянението на боговете); Еротикон (Изящните дебелани); Адам и Ева след изгонването от Рая;..
2000 художници, фотографи, архитекти, скулптори и гравьори от цял свят ще представят най-новите си произведения. Събитието се провежда под стъкления купол на "Гран Пале" във френската столица. Панаирът за съвременно изкуство "Арт Капитал" се открива с грандиозно шоу и дефиле на бижутери, които представят най-новата си продукция. В рамките на трите..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна обяви създаването на нов театрален фестивал в морската столица. Първото издание на Черноморския театрален фестивал ще се проведе от 24 до 28 септември 2025 година. Идеята на организаторите е да предложат в ранната есен едно голямо културно събитие на варненци и на гостите на града и така да се удължи..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които създават епизодите, разкриват събития и истории, свързани с построяването, архитектите и обитателите на ценните сгради в Стара София. "Идеята за поредицата се роди на базата на две беседи, които..
Представлението "Не се обличай за вечеря" по пиесата на Марк Каполети "Пижама за шестима" е първият опит на режисьорката Максима Боева за ситком. Заедно със сценографа на представлението Киряна Аврониева те се впускат още повече в експеримент със сценичното пространство, като бягат от класическия модел на жанра, който е белязан от "диван по..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg