Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лъчезар Богданов

Как да бъде аргументирано искането за предоговаряне на Плана за възстановяване?

Лъчезар Богданов
Снимка: БГНЕС

Дали въглищните централи и намаляването на емисиите са проблем и какви са ангажиментите, поети от България? Как страната ни стои чисто репутационно в европейските структури и как европейските ни партньори приемат българското желание за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост?

"Има възможност да предоговаряне, но нека да видим как ще бъде аргументирано това искане от страна на България“, посочва в "Нашият ден“ Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.

"Тази тема изземва цялото обществено внимание, а в същност в Националния план за възстановяване и устойчивост има много други неща за вършене. Той, от една страна, представлява един голям ситуационен план за държавата за пет години, т.е. множество проекти с доста сериозна стойност, някои от които близо 1 млрд. в най-различни сфери", казва икономистът.

До този момент България е изпълнила 0,5% от дългия процес за реализиране на инвестиционни проекти, които са част от плана за възстановяване.

Лъчезар Богданов твърди, че се  създаде  измамно усещане, че ЕК налага нови изисквания към България. Истината е, че голяма част от мерките са продукт на нуждите на българската администрация. Като педиатричната помощ,  нашумелият проект със спешната помощ – хеликоптери, какво да се направи в пощите, както и етажната собственост, санирането на сградите.

"Към декември 2022 г. имаме изпълнени 21 от общо 66 мерки. Голяма част от тези неизпълнени мерки не изискват решения на Парламента. В някои случаи не изискват решение на МС, а някое конкретно министерство“, допълва експертът.

Чуйте целия разговор с Лъчезар Богданов.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дарислав Николов: ИИ има сериозно място в медицината, но няма как да замести емпатията

Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве?  В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В предаването "Време за наука" младият лекар Дарислав Николов сподели своите виждания и опит относно..

обновено на 23.07.24 в 12:38
Нина Цанева и Деница Симеонова

Деница Симеонова: За възможностите на женското лидерство в Европа

Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Повод за разговор в "Нашият ден" е предстоящото Лятно училище по женско..

публикувано на 23.07.24 в 12:25

Илияна Йотова: Нужен е координиран подход, за да покажем значението на българистиката

Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г...

обновено на 23.07.24 в 11:30
Константин Иречек

Константин Иречек, или какво не знаем за него?

На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо", чийто герой е той, а напоследък и с някои цитати от неговия..

публикувано на 23.07.24 в 09:16

Проф. Любомир Топалов – за Америка, през Япония и Виетнам

Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..

публикувано на 22.07.24 в 12:20