Круизът е като филиал на ООН

Изградени от книги и филми, представите на повечето хора за круиз са за дълго романтично плаване, където официалните тоалети са задължителни, а на борда можете да срещнете интересни хора.

В наши дни това е просто индустрия. Нещо като плаващ хотел с екскурзии за средната класа, където лъскавите облекла са изключение, но все пак успявате да налетите на колоритна личност. Това се случи и на мен при обиколката по море, наречена "Три континента" – Порт Саид в Египет, Ашдот-Йерусалим в Израел, Лимасол в Кипър, Родос в Гърция и Ефес в Кушадасъ.

Круизният директор Камел Хами Туше е французин с алжирски корени, който говори перфектно английски, френски, испански и италиански, поназнайва немски, гръцки и дори български. Защо той смята, че общуването с хора от различни националности го обогатява много повече от четенето на всякакви книги, научаваме от самия него. Но преди това го помолих да разкаже пред "Покана за пътуване" малко за опита си.

"Постъпих на круизен кораб преди 22 години. Наистина дълга кариера. Круизният директор е отговорен за забавленията. Целият тим от акробати, музиканти, аниматори е в моя отдел. Екипът ми е от 33-ма души. Обикновено за подбора им работим заедно с шефа на отдела в круизната компания и с мениджъра. Например, те организираха прослушване на кубински артисти в Хавана. 

Когато събираме нов екип, съобразяваме портфолиото с идеите си за бъдещите шоу програми. Както сами се уверихте, всяка вечер на борда на круизния кораб има по две представления в театъра. Освен че във всички барове звучи жива музика с различен характер – класическа, латино, поп, гръцка… Канадката Мари Жозе от цирк Фантастик проведе кастинга в Куба. Тя е била акробатка в Сирк дьо Солей. Когато става дума за аниматорите, търсим комуникативни хора, които говорят езиците на нашите пасажери. Вие срещнахте Владимир Замфиров. Той не само общува с българите по време на забавленията, ами превежда и текстовете за всекидневния вестник, който издаваме и чрез който информираме за случващото се на борда."

Да, но това звучи като работа само за млади хора.

"В нашия тим имаме всякакви хора, но сме убедени, че работата ни носи удоволствие и възрастта няма значение. Ние се трудим седем дни в седмицата между 10 и 12 часа. И работим от началото на плавателния сезон през март до началото на  януари. Имаме служители от 33 националности. Благодарение на работата си съм стигнал до извода, че не е необходимо да четеш дебели книги, за да научиш повече за историята на различни народи. Достатъчно е да говориш с хората.

По същия начин, разговаряйки с украинските членове на екипажа, разбирам и истината за събитията там. Когато те споделят, виждам другата страна на войната, човешкото ѝ лице. По същия начин получавам сведения от първа ръка за икономическата криза, която се е възцарила в Куба. Там положението е драматично. Ще се съгласите с мен, че мястото, където отива човек, е важно, но много по-важно е кого среща там.

Вижте, например, кораба. Той е една възрастна госпожа. Вече е на 40 години. Но екипажът винаги е на разположение, усмихнат, готов да помогне. Това, което прави нещата различни, са хората."

Защо решихте да наемете толкова много артисти от Куба?

"Понеже са много талантливи. Ние разполагаме с осем танцьори и хореографа ни Юди, който е работил за телевизията в Хавана. Ако някой отсъства, реагира моментално и променя танците.  

В трибюта на АББА през първата вечер вие чухте две певици – Бейлис и Арлетис, но втората се наложи да се присъедини към гръцкия оркестър Ел Греко и през останалите вечери във всички представления в театъра пее само Бейлис. Много сме гъвкави и реактивни. Цигуларката Моника, която изпълнява класически произведения следобед, участва в шоуто и като балерина. Една вечер пред кораба ви посрещна импровизиран бенд от екипажа, в който пее метр д’ отелът Адриан Замфир от Румъния. Той работи за компанията вече 29 години. Българката Емилия, която отговаря за стюардите, също е повече от 20 години във фирмата."

Освен владеенето на езици, какви други качества трябва да притежава круизният директор?

"Комуникационни умения. Дневната анимационна програма за пасажерите е негово задължение. Също така общуването с гостите. Да потушава търкания и недоразумения, да намира приемливо и за двете страни решение. Разбира се, и всичко свързано с шоуто, с материалната и техническата част, декорите, персонала. А що се отнася до качествата, знаенето на езици е задължително, но трябва да бъде общителен, да харесва хората, да е добър  мениджър. Понякога и психотерапевт, защото работи с артисти. Често казвам на приятелите си "Ако някой студент по социология иска да придобие професионален опит, трябва да дойде на борда. Работата е много интензивна, а физически – уморителна. И емоционално е изтощителна, защото през по-голямата част от годината си далеч от семейството си. Но, както вече казах, нашата тя не е от 9 до 5. Тук се трудим седем дни в седмицата. В екипажа има хора от Индонезия, Филипините, Мавриций, Украйна, България, Гърция, Киргизстан… Всеки от тях е дошъл по различни причини на борда. Заради парите или заради пътешествията, защото така има възможност да види свят. Аз, например, сигурно съм бил десетки пъти на Миконос и Санторини, но всеки път правя стотици снимки."

Очевидно да забавлявате хората ви идва отвътре, не ви ли се е случвало да направите някакъв гаф?

"Понякога се получава объркване с езиците. Но винаги можеш да превърнеш дефекта в ефект, ако реагираш бързо и имаш чувства за хумор. Имаше ученици от Америка от организация с абревиатура Ей Си Ай Ес. При акостирането обявих по радиоуредбата "Всички младежи от Ей Си Ай Ас“ и настана всеобщ кикот, защото Ас на английски означава задни части. Английският е задължителен за всички. Наистина сме като филиал на Обединените нации. Отношенията ни са повече от приятелски. Ние сме семейство, защото прекарваме повече време заедно, отколкото с близките си. След шест месеца на борда ги познавам по-добре от приятели на сушата, с които се знаем от шест години.

Круизният кораб е различен свят. Ако не си бил на такъв, ще ти е трудно да разбереш. Корабът е микрокосмос. За религиите важи същото – имаме мюсюлмани от Египет и Мавриций, католици, ортодоксални християни (като гърците и българите), евреи, будисти… И споделяме помежду си тайни, които не бихме казали на друг.

Спомням си, една вечер се забавлявахме около масата и си разказвахме истории от детството и младостта. Как сме бягали от къщи, за да отидем на клуб, или сме лъжели, че ще спим при приятел, за да се срещнем с гаджето. Само един от нас стоеше доста тих. Подканихме го "Хайде, кажи нещо и ти, не си ли вършил лудории“. На 14 години се опитвах да избягам от бомбите, за да не умра. Той беше от бивша Югославия. Изведнъж над масата настана тишина, защото насред шегите  чухме нещо съкровено.

И сега, когато украинците се тревожат дали бомбите не падат върху техните къщи и как са близките им, освен че им съчувстваме, осъзнаваме колко сме щастливи да живеем в мирна страна и че нашите семейства са пощадени. Но също така осъзнаваме, че не бива да вярваме на всичко, с което ни облъчват по медиите. Когато си емоционално свързан с хората, възприемаш различно нещата."

Какво мислите за българите като пасажери?

"Те са на кораба, за да се забавляват. И го правят от сърце. Малко по-шумнички са, като гърците, но им харесва да пият, да се смеят, да обичат. И това е чудесно за нас, защото ние работим за забавлението и се радваме на жизнерадостните хора."