Подновява се проектът “Колекция българско авангардно и съвременно изкуство – Център Помпиду, Париж”.
"Добрите новини са, че ние очакваме посещение на новият директор на центъра. Проектът беше прекъснат заради пандемията във финалната си част, когато трябваше да разгледаме крайната селекция от произведения и да я представим пред Комисията по придобиване в центъра“.
Това казва в интервю за БНР Десислава Димова, изкуствовед и куратор, основател на фондация "Българско изкуство и култура“.Тя допълва, че през 2018 г. Бернар Блистен, директор на Център "Помпиду", е посетил България със свой екип, за да се запознае със съвременната художествена сцена. Това е дълъг процес и включва събиране на произведения на българското съвременно изкуство от втората половина на XX век, която да се включи във фондовете на центъра в Париж.
Музеят за модерно изкуство "Жорш Помпиду“ съществува от 1977 г. и е известен с изключително прецизните си колекции на световно съвременно и модерно изкуство. През февруари се очаква новият директор на центъра да посети София, за да проучи възможностите съвременно българско изкуство да стане част от колекциите на музея.
Историята на източноевропейското изкуство от втората половина на ХХ век в световен музеен контекст има един модел на виждане и се разглежда най-често през призмата на обмен на идеи и процеси, надхвърлящи границата на Източна Европа, в търсене на паралел на привидно правата линия, наследена от авангардите и модернизма, в която изкуството се чете като серия от скъсвания с традициите и като иманентна критика на съвременното общество.
"Докато при други източноевропейски държави можем да говорим за 70-те, а дори и 60-те години на XX век експерименти и опити да се пречупи тази система, която е наложена, в България това се случва много късно в края на 80-те години. Има разбиране и за ранни опити, но те са твърде изолирани, за да има критична маса. Ние чисто хронологически сме изправени пред проблема как влизаме в тази музейна историография“, казва изкуствоведът.
Кураторът на центъра, заедно с български колеги, ще направи една първоначална селекция. След това предстоят две комисии – научна и такава по придобиванията.
Центърът “Помпиду“ има за цел да представи широк поглед върху европейската история на изкуството, в която България засега липсва. На практика почти няма българско изкуство, представено по някакъв кохерентен и значим начин в световните музейни колекции.
Селекцията
Българското изкуство от втората половина на ХХ век се възприема като история на липси и несъответствия спрямо западната история на изкуството.
"Тези произведения трябва да са от значими български автори, които са признати в българското изкуство и имат някаква видимост извън България. Самите произведения трябва да са значими в творчеството на този автор, да са показвани в изложби в институции. Да са били подкрепени с каталози и изследвания“, посочва Десислава Димова.
За нуждата от цялостна колекция
"Като се изключат Кристо и Жан Клод след опаковането на Триумфалната арка, центърът придоби впечатляващ брои произведения. Всъщност има серия рисунки на Недко Солаков, дарени от частна френска колекция. Видеофондът на музея притежава две инсталации на Красимир Терзиев“, казва още тя.
Според Десислава Димова определен брой произведения ще позволят на центъра да работи с феномена "Българско модерно изкуство“.
През април предстои “малко спекулативна изложба“ в галерия "Доза", която да запознае българската публика какво е търсено при подбора за формиране на българската колекция в един от най-престижните музеи за модерно изкуство.
"Фактът, че центърът "Помпиду“ се заинтересува от инициатива, която в крайна сметка дойде от колега, а не от голяма институция или частен меценат, и че втори директор идва в България, означава, че наистина има интерес към България“, споделя Десислава Димова.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..
Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..
"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..
На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..
Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg