Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Десислава Димова:

Ще има ли колекция от българско авангардно и съвременно изкуство в Центъра "Помпиду" ?

Център за модерно изкуство "Жорж Помпиду" в Париж
Снимка: centrepompidou.fr

Подновява се проектът “Колекция българско авангардно и съвременно изкуство – Център Помпиду, Париж”.

"Добрите новини са, че ние очакваме посещение на новият директор на центъра. Проектът беше прекъснат заради пандемията във финалната си част, когато трябваше да разгледаме крайната селекция от произведения и да я представим пред Комисията по придобиване в центъра“. 

Това казва в интервю за БНР Десислава Димова, изкуствовед и куратор, основател на фондация "Българско изкуство и култура“.

Тя допълва, че през 2018 г. Бернар Блистен, директор на Център "Помпиду", е посетил България със свой екип, за да се запознае със съвременната художествена сцена. Това е дълъг процес и включва събиране на произведения на българското съвременно изкуство от втората половина на XX век, която да се включи във фондовете на центъра в Париж. 

Музеят за модерно изкуство "Жорш Помпиду“ съществува от 1977 г. и е известен с изключително прецизните си колекции на световно съвременно и модерно изкуство. През февруари се очаква новият директор на центъра да посети София, за да проучи възможностите съвременно българско изкуство да стане част от колекциите на музея. 

Историята на източноевропейското изкуство от втората  половина на ХХ век в световен музеен контекст има един модел на виждане и се разглежда най-често през призмата на обмен на идеи и процеси, надхвърлящи границата на Източна Европа, в търсене на паралел на привидно правата линия, наследена от авангардите и модернизма, в която изкуството се чете като серия от скъсвания с традициите и като иманентна критика на съвременното общество.

"Докато при други източноевропейски държави можем да говорим за 70-те, а дори и 60-те години на XX век експерименти и опити да се пречупи тази система, която е наложена, в България това се случва много късно в края на 80-те години. Има разбиране и за ранни опити, но те са твърде изолирани, за да има критична маса. Ние чисто хронологически сме изправени пред проблема как влизаме в тази музейна историография“, казва изкуствоведът.

Кураторът на центъра, заедно с български колеги, ще направи една първоначална селекция. След това предстоят две комисии – научна и такава по придобиванията.

Центърът “Помпиду“ има за цел да представи широк поглед върху европейската история на изкуството, в която България засега липсва. На практика почти няма българско изкуство, представено по някакъв кохерентен и значим начин в световните музейни колекции. 

Селекцията

Българското изкуство от втората половина на ХХ век се възприема като история на липси и несъответствия спрямо западната история на изкуството.

"Тези произведения трябва да са от значими български автори, които са признати в българското изкуство и имат някаква видимост извън България. Самите произведения трябва да са значими в творчеството на този автор, да са показвани в изложби в институции. Да са били подкрепени с каталози и изследвания“, посочва Десислава Димова.

За нуждата от цялостна колекция

"Като се изключат Кристо и Жан Клод след опаковането на Триумфалната арка, центърът придоби впечатляващ брои произведения. Всъщност има серия рисунки на Недко Солаков, дарени от частна френска колекция. Видеофондът на музея притежава две инсталации на Красимир Терзиев“, казва още тя.

Според Десислава Димова определен брой произведения ще позволят на центъра да работи с феномена "Българско модерно изкуство“.

През април предстои “малко спекулативна изложба“ в галерия "Доза", която да запознае българската публика какво е търсено при подбора за формиране на българската колекция в един от най-престижните музеи за модерно изкуство. 

Посланието 

"Фактът, че центърът "Помпиду“ се заинтересува от инициатива, която в крайна сметка дойде от колега, а не от голяма институция или частен меценат, и че втори директор идва в България, означава, че наистина има интерес към България“, споделя Десислава Димова.

Чуйте целия разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Филмът"Вчера" оживява на театрална сцена

На 27 септември в Открита сцена "Сълза и смях" е премиерата на спектакъла "Не бях аз" от Владо Даверов . Режисьор на постановката е Лиза Шопова, музиката е дело на Кирил Маричков, а сценографията на Анелия Райкова. Мултимедийният спектакъл е продължение на българския филм "Вчера" от 1987 г. с режисьор Иван Андонов и автор Владо Даверов...

публикувано на 20.07.24 в 09:05
Edinburgh Festival Fringe

Такива сме си

В редакция "Хумор и сатира" не сме безразлични за настроението на нашите слушатели и затова правим по силите си то да е подходящо поне по време на нашите предавания. Тази неделя веднага след новините в 18 часа усилията ни ще изкристализират в този вид: Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от от..

публикувано на 19.07.24 в 16:50

Музиката в музиката е жива доказва "Бог Рок"

За концерт-спектакъла "Бог Рок"  в "Артефир" говорим с пеещият актьор  Филип Аврамов и с музиканта Калин Вельов . Един спектакъл, който в неделната вечер ще зарадва публиката на Sofia Summer fest Underground. Много неща са се променили в рок представлението за неговата дългогодишна история. Промените са за добро – вече участват и авторски..

публикувано на 19.07.24 в 14:20

Изложбата "Неонови цветя" – дисекция на неизбежната баналност

Вглеждане и дисекция на неизбежната баналност заедно с художничката Румяна Карастамова , която гостува в "Артефир", за да представи новата си изложба "Неонови цветя". Карастамова е преподавател в НХА, график, но в последния си проект се отдава на живописта. "Неонови цветя" е своеобразно продължение на графичния цикъл "Бетонни цветя", в който..

публикувано на 19.07.24 в 14:18
Цанко Дюстабанов

Цанко Дюстабанов и пътят към безсмъртието

Днес от габровския квартал "Нова махала" потегли 23-тият възпоменателен поход "По пътя на четата на Цанко Дюстабанов" . В "Нашият ден" чуваме думи за събитието, както и за личността на големия габровец, участник в Априлското въстание, Цанко Дюстабанов, от Милка Караджова , организатор и планински водач. Цанко Дюстабанов несъмнено е един от..

публикувано на 19.07.24 в 12:18