Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хакерските атаки зачестяват – знаем ли защо?!

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Колко и как нововъзникващите технологии променят нашата действителност и къде е границата между полезността и зависимостта от тях? Защо специалистите, работещи в различни сфери на интернет технологиите, се обединиха в общност, наречена “КиберКЛУБ“?

“Фундаментално ясно е, че когато се дигитализираме и използваме устройства, които имат слабости, тези слабости се разучават или са публично видими, а хората, които имат интерес, ги използват и по този начин извършват киберпрестъпления“, казва в ефира на “Нашият ден“ Ясен Танев от “КиберКЛУБ“ и допълва:

“Хакерската атака не е героичен акт, това е престъпление, така че безотговорността на потребителите, любовта им към непроверените нови технологии и мотивацията на извършителите, създават идеална среда. Бързият интернет пък разнася слуховете и информацията моментално. Това е причината, за да имаме повече атаки или да знаем, че повече се случват."

В 70% от случите на атака, човекът е този, който стартира копчето и активира сам вирус в собствена среда. Хората са най-лесно атакуемите и без да осъзнават, са риск за себе си, колегите и семействата си“, посочва още той.

“Нашата страна е много странно място, защото асиметрията, в която България излъчва повече атаки, отколкото получава, продължава да бъде активна. Това е защото има страшно много зомбирани компютри, пиратски мрежи и незащитени системи, така че, когато някой ги удари, той започва да ги използва. На трето място по атака към България са български адреси, което означава, че дори да ни изключат от света, ще продължаваме да се съсипваме вътрешно. Като използваш пиратски софтуеър и необновена версия на операционната система, като те мързи да си я обновиш и не спазваш правилата на цифровата хигиена, шансът да станеш част от зомби мрежа е голям“, посочва още той.

“Факт е, че винаги в основата е човекът. Много важно е да говорим за една киберкултура. Сякаш страдаме най-много от нейната липса. За никого не е тайна, че в България сме сред последните места по дигитална култура. Когато говорим за киберсигурност, не се ограничаваме само в хакерски атаки, но и със запознатостта с рисковете в интернет за потребителите. 

Проведе се една анкета, в която 100 български компании бяха запитани дали са били обект на хакерска атака в последната една година, около 40% отговарят “не знам“, което е много тревожен факт“, казва в  “Нашият ден“ Кристина Ескенази от клъстер "Изкуствен интелект".

“Отговорността не е само на хората, които пазят компютърните системи, но и на тези, които ги използват. Често започнахме да чуваме след дадени атаки, че дадена компетенция на конкретен експерт не е била достатъчна. Когато говорим за тези експерти, те са хората, които 7 дни в седмицата, 24 часа и 365 дни в годината, се опитват да обезпечат всички системи, за да нямат нито един пробив. Това не е възможно, ако само този човек от дадената компания реши да го прави. На атакуващия му трябва само едно-единствено нещо да бъде компрометирано, за да проникне в системата, на другия му трябват около 20 хил. различни точки, които трябва да бъдат обезпечени. Чест от тях са обезпечени още по време на интеграцията, когато има замесени хора, които ги използват. Има изключително много елементи, които са неясни обаче. 

Много пъти може да видите в интернет как даден предмет, определен да се използва по един начин, се използва по още седем-осем различни начина, които производителят не е предполагал“, казва в “Нашият ден“ Антон Пулийски, един от основателите на “КиберКЛУБ“ и пояснява:

В момента хората разполагат с телефони, които надвишават около стотици пъти компютърната мощ, която е имал първият компютър, с който е изстреляна първата совалка в космоса. Те ги използват по начин, който компрометира своята сигурност, като започват да използват същите устройства, които използват в личния живот, и да извършват работни процеси, което в дадени компании е напълно забранено, но е доста по-лесно, вместо да отидат до компютъра, да вкарват всички пароли и всичко, което им е казал IT специалистът. Това са много лоши практики."

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Етрополски Балкан

Не знаят умора!

И ловците, и риболовците не знаят умора! Не става дума само за ловните и риболовните излети – през цялата година има работа по опазването и развъждането на дивеча и рибата. След изминалия зимен ловен сезон има какво да се разкаже за свършената работа. Колю Панайотов, председател на Сдружение "Ловно-рибарско дружество" - Варна, разказва за борбата с..

публикувано на 14.03.25 в 15:55
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Договор за обучение и последиците от неизпълнението му

Какво представлява Договорът за повишаване на квалификацията или за преквалификация, по Кодекса на труда? Повече за Договора за обучение и последиците от неизпълнението му – в  рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката".   Адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването,  говори по..

публикувано на 14.03.25 в 14:45
адв. Петър Николов и Анелия Торошанова

Могат ли институциите да откраднат едно детство?

Могат ли институциите да откраднат едно детство?  В юридическото предаване "Законът и Темида" коментира консултантът на предаването адв. Петър Николов: "Случаят е много интересен, започва през далечната 2013 г. в Германия. Няма, разбира се, да назовавам имената на детето, за да запазим интереса му. Тази сага започва още с Решение на Брачната колегия на..

публикувано на 14.03.25 в 12:40

Платформата MOVE.BG стартира проучването "Зелени решения от България 2025"

Платформата MOVE.BG започва второ издание на единственото национално проучване на зелените инициативи. То се нарича "Зелени решения от България 2025" и изследва състоянието на зелените стартъпи, граждански организации и научни проекти.  На телефонната ни линия на "Нашият ден" е Саша Безуханова , основател на MOVE.BG, платформа на създаващите..

публикувано на 14.03.25 в 12:31

Денят на реките: Как WWF работи за спасяването на дома на видрата

На Международния ден на реките природозащитната организация WWF обяви началото на активна работа по опазването на влажните зони – ключова част от екосистемата и дом на застрашената видра. Възстановяването на тези територии е дългогодишна мисия на WWF в България, но амбициите на организацията не спират дотук. Стоян Михов , ръководител на..

обновено на 14.03.25 в 12:28